Определение №57 от 42018 по гр. дело №4476/4476 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

С., 14.01.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Р.

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4476/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М., К. Н. М. и А. В. Р., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адв. А. Черногорски, срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 81 от 29.04.2014г. по в.гр.д. № 100/2014г., с което е потвърдено решението на Ямболския районен съд, № 739 от 12.12.2013г. по гр.д. № 2493/2013г., с което е обявен за относително недействителен спрямо [фирма] [населено място] сключеният между А. В. Р. и К. Н. М. с нот. акт № 82/2008г. договор за продажба на недвижим имот.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Мария Т. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от [фирма] иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки на правната норма. Ищецът има качеството на кредитор, тъй като въз основа на договора за кредит, сключен преди атакуваната сделка, е титуляр на вземане спрямо ответницата А. Р.. Вземането на банката е възникнало след сключване на договора за кредит и усвояване на кредита. Същият е бил и частично погасен с извършените плащания. Обявяването на предсрочната изискуемост на целия кредит не променя вида на вземането, а касае само неговата изискуемост. Оспорената от кредитора сделка е сключена след възникване на вземането на банката и я уврежда, тъй като длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворението й. За кратък период от време кредитополучателят е сключил множество разпоредителни сделки с притежаваните от него недвижими имоти. Съдът е приел за установено и знание за увреждането както у длъжника, така и у другата страна по възмездната сделка. Приел е, че са налице предпоставки за приложение на презумпцията чл.135, ал. 2 ЗЗД, тъй като страните по процесната сделка са майка и дъщеря. Презумпция е оборима, но оборването й е в тежест на ответниците, което те не са осъществили. Нещо повече, по делото са събрани доказателства, установяващи, че майката е знаела за договора за кредит преди сключване на атакуваната сделка, като е предприела плащане вместо дъщеря си на месечните вноски чрез превод от своя сметка в евро, като е заплатила част от вноските непосредствено преди преустановяване на плащанията по договора.
К. А. Р., В. и К. М. молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроси по прилагането на чл. 135 ГПК, по които според касаторите създадената съдебна практика е неправилна и следва да се промени, а именно: следва ли спрямо павловия иск да се прилагат правилата на част 4 ГПК „О. производство”; противоречи ли на добрите нрави да се допуска от съда обявяване на относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД на сделки, които многократно надхвърлят вземането на кредитора; вземанията на кредитора, настъпили в резултат на предсрочна изискуемост или разваляне на договора, настъпват от датата на предсрочната изискуемост и развалянето на договора или от сключване на разваления договор при прилагане на отделните хипотези на чл. 135, ал. 1 и 3 ЗЗД, които са в зависимост от момента на сключване на увреждащата сделка.
ВКС намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е приложена от въззивния съд в точния й смисъл и съгласно утвърдената съдебна практика, включително постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решения. Легитимиран да предяви отменителния иск по чл. 135 ЗЗД е всеки кредитор, включително и обезпечения. Качеството кредитор лицето придобива с възникване на вземането /чл. 135, ал. 3 ЗЗД/. Увреждане на кредитора е налице винаги когато длъжникът с правните си действия е намалил своето имущество, тъй като то служи за общо обезпечение на неговите кредитори. По поставените въпроси е постановено например решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. ІV г.о. ВКС, с което в отговор на въпросите “кои факти определят качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице” е прието, че „кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, а правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора”. В. решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика, по отношение на която не са налице изложените по-горе предпоставки за промяна.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, № 81 от 29.04.2014г. по в.гр.д. № 100/2014г.
ОСЪЖДА В. А. М., К. Н. М. и А. В. Р., всички от [населено място], да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 913 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Определение №35 от по гр. дело №4564/4564 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                                           № 35                                                                                гр.София, 22.01.2009 г.                                                                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА  Върховният касационен

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
way way