3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
С. 28.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 7712/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. М. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. К. К., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1828 от 10.09.2013г. по в.гр.д. № 2831/2012г., с което е оставена без уважение молбата на А. Н. М. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение № 2023/05.11.2012г. постановено по същото дело.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да остави без уважение молба на А. Н. М. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по същото дело решение № 2023/05.11.2012г. въззивният съд е приел, че не се констатират допуснати технически грешки при изчисляването на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно приетия за установен от съда размер на материалния интерес. Не е налице и противоречие между мотивите на съда и отразената в диспозитива воля.
К. А. Н. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „представляват ли грешните пресмятания, допуснати от съда в мотивите и диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка, за да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК или те са част от правните и решаващи изводи на съда и следва да бъдат отстранени по реда на чл. 293 ГПК”. Прилага съдебна практика по прилагането на чл. 247 ГПК – решение № 38/2012г. І г.о. ВКС, решение № 475/10г. ІІ г.о. ВКС, решение № 126/12г. ІV г.о. ВКС. С първото от тях е прието, че грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл. 247 ГПК, тъй като грешката е аритметична, а не в правните изводи на съда.
В настоящия случай искането за поправка на очевидна фактическа грешка е мотивирано с неправилно определен от съда правен интерес по гр.д. № 6354/2006г. и по гр.д. № 6345/2006г. В., като е приета за база при определяне на адвокатското възнаграждение данъчна оценка от 13824,50 лв. вместо 4208 лв. по първото дело, и 13824,50 вместо 4504 лв. по второто дело, а по гр.д. № 2261/2006г. В. при определяне на адвокатското възнаграждение не е съобразено, че делото е било прекратено. Освен това неправилно в диспозитива е вписана сумата 800 лв. /лихва за забава/, вместо 600 лв.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложената съдебна практика по искането за поправка на очевидна фактическа грешка относно присъдените суми за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 6354/2006г., № 6345/2006г. и № 2261/2006г. В., тъй като се касае не за грешка в пресмятането, а за приета от съда данъчна оценка на спорните имоти по първите две дела различна от твърдяната от касатора, и евентуален пропуск на съда да отчете в каква фаза е приключило гр.д. № 2261/2006г. В.. Мотивите и диспозитивът на въззивното решение в тази част не са постановени при наличие на аритметична грешка /грешка в пресмятането/ и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК, както е приел и въззивният съд.
Относно твърдяната грешка в диспозитива с присъждане на сумата 800 лв. вместо 600 лв.:
Евентуална грешка в пресмятането би съставлявала очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. В случая обаче не се констатира такава грешка за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите съдът е приел, че дължимата лихва върху неизплатените адвокатски възнаграждения е общо в размер на 1048,05 лв., от които 200 лв. върху дължимото възнаграждение по гр.д. № 6354/2006г., 200 лв. по гр.д. № 1801/06г., 200 лв. по гр.д. № 2261/06г., 200 лв. по гр.д. № 1805/2006г., 200 лв. по гр.д. № 6345/06г. и 48.05 лв. по гр.д. № 3673/06г. С диспозитива на решението е потвърдено първоинстанционното решение относно сумата от 248.05 лв. лихва по гр.д. № 1801/06г. и гр.д. № 3673/06г. и са присъдени още 800 лв. лихва за забава върху дължимите адвокатски възнаграждения по гр.д. № 6354/2006г., гр.д. № 1805/2006г., гр.д. № 6345/06г., и гр.д. № 2261/06г.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ с-в, № 1828 от 10.09.2013г. по в.гр.д. № 2831/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: