О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
Гр. София, 10.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч. т. д. № 1788/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Кооперация В. – СОФИЯ с ЕИК[ЕИК] срещу протоколно определение от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 4864/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, с което производството по делото е спряно до приключване на висящото гр.д.№ 12799/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 5 състав, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на съда за наличие на преюдициална връзка между двете дела, като възразява, че производството по гр.д.№ 12799/2013 г. е недопустимо, по подробно развити съображения, включително на основание чл.126 ал.1 ГПК. Моли определението на САС да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците – К. А. И. и Г. А. И., чрез процесуален пълномощник, изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.
С оглед горното, жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Настоящото исково производство представлява продължение по реда на чл.422 ГПК на заповедното, предмет на гр.д.№ 52230/2013 г. по описа на СРС, 57 състав, образувано по заявление на кооперацията от 13.12.2013 г. По него е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно – нотариален акт за учредяване на ипотека № 145, том І, рег. № 1844, нот. дело № 129 от 10.04.2012 г. на нотариус с № 384 в НК, съгласно която наследодателите на ответниците К. и Г. И. дължат заплащане на сумата от 18 000 евро – неустойка, уговорена в акта; и е издаден изпълнителен лист.
Производството по гр.д.№ 12799/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 5-ти състав между същите страни е образувано по искова молба от 24.09.2013 г. и има за предмет установяване недействителност на сключени между праводателите на ответниците и кооперацията договори, вкл. този по нот. акт № 145 от 10.04.2012 г. Производството по делото относно посочения договор е все още висящо.
Безспорно при тези факти е, че спорът относно дължимостта на неустойката по чл.422 ГПК е обусловен от по-рано предявения спор за действителността на договора, въз основа на който е била издадена оспорената заповед за изпълнение. Правилно въззивният съд е посочил, че той не може да преценява евентуалната недопустимост на производството по гр.д.№ 12799/2013 г. на СГС, висящо пред друг съдебен състав, поради което до приключването му с влязъл в сила съдебен акт предпоставките за спиране на настоящото исково производство на основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК са налице.
По тези съображения обжалваното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№ 4864/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, постановено на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: