4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
С. 21.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1554/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Ш. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Н. М. Б., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 90 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 985/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Бургаския районен съд, № 75 от 15.03.2011г. по гр.д. № 4114/2009г. в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че С. К. Ш. дължи на [фирма] сумата 4011,72 лв., представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода от 01.04.2006г. до 01.03.2009г., и лихва за забава в размер на 794,05 лв.
Ответникът по касация [фирма] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Неоснователно е искането на ответника за оставяне на жалбата без разглеждане предвид цената на иска. Цената на иска е 6 642,63 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че ответникът /касатор/ е собственик на жилище, намиращо се в сграда – етажна собственост, за което има открита партида при [фирма]. За процесния период дружеството е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните собственици, като са налице сключени договори между собствениците в етажната собственост и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия при общоизвестни общи условия. Представен е по делото протокол на ОС на етажните собственици, на което е било взето решение за избор на топлинен счетоводител /третото лице помагач по делото/, избран е пълномощник който да сключи договора с топлинния счетоводител, и такъв договор е бил подписан. Съдът е приел за недоказано оспорването от ответника на протокола на ОС, чието авторство е удостоверено от нотариус. Въпреки че е констатирал, че претенциите не са оспорени по основание, а само по размер, съдът е изложил съображения и по основанието на иска. Приел е, че не може да се оспорва наличието на договорна обвързаност между страните по делото, която е възникнала и съществувала на основание чл. 106а ЗЕЕЕ и чл. 150 от Закона за енергетиката. Видно от приложените счетоводни документи за процесния период на ответника са начислени суми за топлоенергия по компоненти: сума „мощност, сума за сградна инсталация и суми за отопление и битово горещо водоснабдяване. Тези суми са задължителни за всички етажни собственици и се начисляват независимо от факта дали се ползва топлоенергия за отопление. Съгласно чл. 153 ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сумите за мощност, за сградна инсталация и за отопление на общите части се дължат от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление /т.е. от всички етажни собственици/ без да е необходимо наличието на индивидуален писмен договор с всеки абонат. Изложил е съображения и относно размера на претенцията, основани на заключението на вещите лица.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. К. Ш. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „щом потребителят е собственик на определен имот, той задължително ли е потребител на топлинна енергия, независимо дали получава и иска да получава топлинна енергия”. Изразява становище, че липсва валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, налице е забранена принудителна продажба, поради което начислените на касатора суми за топлинна енергия не се дължат. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Общността в Л. за тълкуване на Д..
ВКС намира на първо място, че поставеният въпрос не е от значение за решаването на конкретното дело, тъй като не е въведен в предмета на въззивното производство. Изрично във въззивната жалба С. К. Ш. е заявил, че не оспорва обстоятелството, че следва да заплати на ищеца суми за такса мощност и сградна инсталация, а оспорва само размера на сумите. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на решението само по посочените в жалбата оплаквания.
Независимо от това ВКС намира за необходимо да отбележи, че по поставения въпрос не е налице противоречива съдебна практика, нито са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, което има задължителен характер съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, е дадено тълкуване на чл. 153, ал. 6 ЗЕ с цел уеднаквяване на съдебната практика. С решение № 221 от11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. ІІ т.о. ВКС е прието, че собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия.
По поставения въпрос се е произнесъл и К. съд с решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на КС, образувано по искане на омбудсмана на РБ за обявяване противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. Изяснено е, че в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител”, но за нуждите на специалните закони съществуват други дефиниции. Например съгласно § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички собственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Искането за отправяне на преюдициално запитване не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, нито е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. То подлежи на обсъждане при евентуалното разглеждане на делото след допускане на касационно обжалване.
На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 559,20 лв. съгласно представената фактура.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 90 от 15.07.2011г. по в.гр.д. № 985/2011г.
ОСЪЖДА С. К. Ш. от [населено място], да заплати на [фирма] сумата 559,20 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: