О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София 24.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1386/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Е” О. със седалище гр. Е., представлявано от адв. Пл. М. против решение № 86 от 29.05.2009 г. по в.гр.д. № 155/09 г. на Ямболския окръжен съд. С него е отменено решение № 187 от 19.01.2009 г. по гр.д. № 53/07 г. на Елховския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. М. К. и Г. М. Г. против “Е” О. гр. Е., З. ”Болярка/ в ликвидация/” гр. Б., “М” О. гр. Е., Г. И. Я. и М. Т. Я., искове по чл. 108 ЗС, както и в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна по реда на чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на нотариален акт № 111/ 2001 г., вместо което е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на всички ответници, че М. М. К. и Г. М. Г. са собственици на дворно място в гр. Б., ул. ”9-ти септември” № 50, с площ от 970 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 715 кв.м., съставляващо ПИ І- 148 в кв. 28 по плана на града, ведно с построените в него жилищна постройка с площ от 60 кв.м., гараж от 10 кв.м. и второстепенна постройка от 12 кв.м. и ответникът “Е” О. е осъден да им предаде владението върху този имот. Отменен е на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ нотариален акт № 1* т.ІІ, дело № 351/2001 г. на Елховския районен съд, с който З. ”Б” гр. Б. е призната са собственик на описания имот на основание § 13, ал.5, т.3 ЗСПЗЗ, чл. 27, ал.5 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал.8 ППЗСПЗЗ.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като материалноправният спор е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, подобни спорове са решавани противоречиво от съдилищата и конкретния спор е от значение за точното прилагане на закона относно допустимостта на тези искове, тежестта и обема на доказване и кредитиране на доказателствата на страните.
Ответниците по касация М. М. К. и Г. М. Г. в писмено възражение оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените доводи за касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
По делото е прието за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 1* т.І, дело № 289/1987 г. ищците по делото Г. Г. и М. К. са признати за собственици на дворно място, находящо се в гр. Б., съставляващо ПИ І-134 в кв. 22 по плана на града, с площ 970 кв.м., ведно с построените в него жилищна постройка, лятна кухня, гараж и стопанска постройка. През м. юни 1987 г. по инициатива на АПК Болярово е започнала процедура по закупуване на този имот, като същият е бил оценен и е било дадено необходимото съгласие от Министерството на финансите, но сделката не била оформена в предписаната от закона нотариална форма. През 1991 г. С на ТКЗС Болярово взел решение да купи имота, цената била платена на собствениците, но отново не се стигнало до сключване на договор във формата на нотариален акт. Независимо от това имотът бил записан на ТКЗС Болярово. С протокол от 29.02.1996 г. същият бил предаден от комисията на правоимащите на ТКЗС като основно средство на З. ”Б” Болярово. С постановление от 28.07.2004 г. на съдия- изпълнител при Елховския районен съд процесният имот бил възложен на публична продан на Г. И. Я.. С нотариален акт № 70, т.ІІ, дело № 135/ 2005 г. Г. Я. и съпругата му М. Я. продали имота на “ М. пропъртис” О. гр. Е., което от своя страна през 2006 г. го продало на “Е” ООД.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ТКЗС Болярово не придобило правото на собственост върху имота на деривативно основание, поради което и последващите транслативни сделки не са произвели валидно вещноправно действие. Приел е, че ответникът ЗПК” Б. ” не се позовал алтернативно на придобивна давност, поради което не следва да се произнася по въпроса дали се е осъществил фактическия състав на този придобивен способ, тъй като давността не се прилага служебно.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, по отношение на който да се преценява наличието на някое от специалните основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 или 3 ГПК. Общото твърдение, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, без да се изведат конкретните материалноправни или процесуалноправни въпроси, включени в предмета на делото и подготвили или обусловили изхода по него, не е основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са развити подробно доводи за доказаност на фактите, относими към фактическия състав на придобивната давност, но въззивният съд не е обсъждал по същество въпроса за осъществяването на този придобивен способ поради това, че в хода на делото не е било наведено възражение за изтекла придобивна давност в полза на З. ”Б”- Болярово. Кооперацията- ответник се е позовала на производно придобиване на право на собственост върху имота – разпределяне на имуществото на прекратеното ТКЗС ”Х” Болярово, с оглед на което въззивният съд се е ограничил до преценка на доказателствата, касаещи правата на праводателя. Направен е извод, че ТКЗС “Х” не е придобило собствеността върху имота, тъй като не е бил сключен договор с ищците за продажбата му в предписаната от закона нотариална форма, поради което не е могъл да се разпорежда с него и следователно З. ”Б” не е станала негов собственик.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателят не е обосновал наличието на правен въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и някоя от специалните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 29.05.2009 г. по в.гр.д. № 155/09 г. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕ. : ЧЛЕНОВЕ: