О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 58
София, 18.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари…………………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..………………………………………………… в присъствието на прокурора …..………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1305/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
„Л” АД, гр. Б., чрез процесуалния си представител юрк. С. М. , е подал касационна жалба срещу решение № III-57 от 1.04.2009г. по гр.д. N 758/2008 година на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 923 от 23.06.2008г. по гр.д. № 276/2008г. на Бургаския районен съд. С него са уважени исковете на Ж. Ж. Ж. от гр. Б. срещу касатора, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено на основание чл.190, ал.1, т.1 и т.7 КТ, ищецът е възстановен на работа като ”оператор за оборудване за обработка, манипулация на суров петрол” и дружеството-касатор е осъдено да заплати обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 6770,46 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът Ж. Ж. Ж. от гр. Б. не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Въпросът, който е поставен на разглеждане в изложението и е послужил като основание за касационно обжалване, не е надлежно формулиран. Записано е, че той се отнася до „провеждането на доказването от страна на ответното дружество на визираните в заповедта за уволнение нарушения чрез преки доказателства, както е че /съдът/ не е приел за годно нито едно от представените от ответника косвени доказателства”. Доводите са за това, че въззивният съд „е формирал вътрешната си воля в разрез с правилата, по които правната доктрина е очертала приложението на този процесуалноправен въпрос. Като такова може да се посочи правилото, че сумарното обсъждане на доказателствата, различни по съдържание и по значение, е в нарушение на разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, както и на чл.235, ал.2 ГПК. Въззивният съд е изградил изводите си за недоказаност на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения само въз основа на доказателствата на ищцовата страна, но не и след преценка на насрещните косвени доказателства на касатора, т.е. без обсъждане на всички доказателства в съответствие с придадената им закона доказателствена тежест. Следователно поддържа се твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, ал.1 ГПК. За да се премине към обсъждане на доводите по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване, а в случая те не са налице. Не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да се разгледа в констекста на някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, във връзка с приложението на чл.114, чл.127 и чл.188, ал.1 ГПК /отм./, са последователни и принципно отстояват важността на процесуалното изискване за обсъждане на всички доказателства по делото и доводите на страните, както и за процесуалното значение на обясненията и признанията на страните. Практиката по приложението на тези текстове е достатъчно богата и трайна, поради което нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № III-57 от 1.04.2009г. по гр.д. N 758/2008 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.