5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 28.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1559/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. П. Б., чрез адвокат В. Б. срещу Решение № 118/09.01.2017 г. по в. гр. д. № 2948/16 г. на Софийския градски съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение от 16.06.2015 г. по гр. д. № 43374/2013 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. Х. З. – Л. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 10 023 евро, представляваща неизплатена част от трета вноска по сключен между страните предварителен договор от 17.11.2006 г., както и сумата 3000 евро, представляваща неустойка съгласно чл. 6.2. от същия, и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран материалноправен въпрос, за който се твърди, че е от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на същия се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, а именно, че произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие със задължителната съдебна практика. Този въпрос е следния: Подлежи ли на тълкуване договора, когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните да се обвържат с отделни права и задължения, за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат.
Ответникът по касационната жалба – Г. Х. З. – Л. е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийския градски съд е приел от фактическа страна, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 17.11.2006 г. ищецът, в качеството си на продавач, е поел задължение да построи и предаде с разрешение за ползване на ответницата, в качеството й на купувач, апартамент № 4, ет. 2, вх. Б, с обща площ от 169,98 кв. м., от които застроена площ от 144,5 кв. м. 21.84 кв. м. припадаща се квадратура идеални части от общите част на сградата, състоящ се от дневна с трапезария, кухня, две спални, входно антре, баня с тоалетна, втора тоалетна, балкон, тераса и лоджия, заедно с мазе /складово помещение/ № 10, със светла площ от 3,64 кв. м., находящи се на втори етаж на жилищна сграда, която следва да бъде построена в дворно място в [населено място], район „В.“, кв. Б., [улица], както и да прехвърли собствеността върху обекта, ведно с 6,199 % идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл. 2.1. и 2.2. от Раздел II на предварителния договор първоначално уговорената продажна цена е в размер на 150 276 евро като са договорени условията за нейното плащане. С анекс № 1 от 22.05.2007 г. между страните по предварителния договор е постигната уговорка за намаляване на продажната цена на 150 234 евро и включване в предмета на договора на обект – гараж № 8 с площ от 46,31 кв. м. В анекс № 2 от 22.05.2007 г. страните са декларирали, че към датата на подписването му купувачът е заплатил на продавача първата вноска по договора на стойност от 40 898 евро, като са се споразумели оставащите вноски да бъдат изплатени посредством банкови заеми в предвидените по договора срокове. С анекс № 3 от 16.01.2008 г. страните са постигнали съгласие цената по предаврителния договор да бъде заплащана на три вноски, като за третата вноска купувачът ще издаде в полза на продавача запис на заповед от 10 %. С анекс № 4, сключен на 25.03.2008 г., страните са постигнали съгласие за намаляване на продажната цена по предварителния договор в размер на сумата от 122 576 евро. Уговорено е сумата от 120 000 евро да бъде финансирана посредством банков кредит и като сумата от 104 977 евро бъде платена след нотариално оформяне на покупко-продажбата, а сумата от 15 023 евро след снабдяване на жилищната сграда с удостоверение за ползване. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103, том I, рег. № 1531, дело № 68/2008 г. ищцовото дружество е продало на ответницата уговорения недвижим имот в груб строеж за сумата от 122 576 евро, като 2 576 евро са платени преди неговото подписване, а 120 000 евро следва да се заплатят чрез банков кредит от след вписване на нотариалния акт, вписване на законна ипотека в полза на кредитиращата банка и издаване на удостоверение за тежести върху имота, която сума е установено да е заплатена. Въззивният съд, изхождайки от съдържанието на представения по делото предварителен договор, тълкувайки клаузите на договора в тяхната взаимовръзка, както и съдържанието на поетите от страните права и задължения, е приел, че с анекс № 4 от 25.03.2008 г. страните са постигнали уговорка за изменение на продажната цена, което се установява и от нотариален акт № 103, том I, рег. № 1531, дело № 68/2008 г. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 9 ЗЗД няма правна пречка, уговорената по предварителния договор цена да бъде предоговаряна от страните и тази промяна е отразена в сключения в нотариална форма на 26.03.2008 г. окончателен договор. Посочената в него продажна цена изцяло съответства на уговорената от страните с Анекс № 4. Изложени са съображения, че доколкото изрично не е предвидено друго, последващите уговорки отменят предходните и волята на страните е била насочена към намаляване на първоначално уговорената от тях продажна цена. Прието е, че след като страните не оспорват заплащането на сумата от 122 576 евро по сключените между тях предварителен договор, четири допълнителни споразумения към него и окончателен договор от ответника, то продажната цена на имотите е била заплатена напълно. Формиран е решаващ правен извод, че ответникът е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на продажната цена по процесния предварителен договор и допълнителните споразумения към него, поради което искът за заплащане на сумата от 10 023 евро, представляваща неизплатена част от трета вноска по предварителния договор е неоснователен като с оглед неоснователността на главния иск, акцесорният иск за заплащане на неустойка в размер на 3000 евро, също се явява неоснователен.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, формулираният от касатора правен въпрос не кореспондира с конкретната фактическа обстановка по делото, а правните изводи на въззивния съд изцяло кореспондират с константната постановена по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно която на тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи само неясна договорна клауза, по която е налице спор между страните. В конкретния случай между страните е спорно дали с анекс № 4 от 25.03.2008 г. страните са постигнали уговорка за изменение на продажната цена, договорена с предварителния договор и останалите анекси към него. Въззивният съд, изцяло в съответствие с постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика: Р. № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о.; Р. № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о.; Р. № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о.; Р. № 8/7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на I т. о. и Р. № 105/30.06.2011 г. по т. д. № 944/2010 г. на II т. о., е установил действителната обща воля на страните чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии, а именно, търсейки се действителната воля като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от всички възникнали облигационни правоотношения като за целта е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и твърдения. С оглед развилото се исково производство и наличието на спор между страните, неоснователен се явява доводът на касатора, че волята в предварителния договор и анексите към него е ясно и точно изразена и не се нуждае от тълкуване.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3, ответната страна има право на направените разноски, но тъй като по делото липсват доказателства такива да са сторени, то разноски не следва да се присъждат съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 118/09.01.2017 г. по в. гр. д. № 2948/16 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: