2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 580/2011 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. – М. И. С., подадена лично и със съгласието на майка й Н. Г. С., против определение от 19. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 4716/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І въззивен брачен състав, с което е оставена без разглеждане подадената от М. – М. И. С. въззивна жалба от 14. 03. 2011 г. против решение № ІІІ-88-21 от 14. 02. 2011 г. по гр. д. № 14451/2010 г. на Софийски районен съд, БК, 88 състав и е прекратено производството по гр. д. № 4716/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І въззивен брачен състав. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК срокът за въззивно обжалване тече от връчване на препис от решението, а не от обявяването му. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на въззивната инстанция за разглеждането на подадената въззивна жалба.
Ответната страна по частната жалба И. А. С. не изразява становище по същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е прекратил образуваното пред него въззивно производство, като е приел, че същото е недопустимо, тъй като е образувано по въззивна жалба, подадена след изтичане на установения в чл. 315, ал. 2, вр. чл. 259, ал. 1 ГПК двуседмичен срок.
Определението е законосъобразно.
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от М.-М. И. С. против И. А. С. иск с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на месечната издръжка на непълнолетната ищца от 80 лв. на 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 310, т. 6 ГПК, вр. чл. 146, ал. 2 СК, съдът е бил длъжен да разгледа иска по реда на бързото производство, уредено в чл. 310-317 ГПК, което изискване е било спазено. При бързите производства срокът за подаване на въззивна жалба тече от деня, в който съдът е обявил решението си, за който ден страните са уведомени в съдебно заседание /чл. 315, ал. 2 ГПК/. Това не освобождава съда от задължението по чл. 7, ал. 2 ГПК да връчи на страните препис от постановеното решение, но датата на това връчване няма отношение към срока за обжалване. Ако решението е обявено по-рано, срокът за обжалване тече от деня, за който страните са били уведомени в последното съдебно заседание. В случая, съдът, в съответствие с цитираните разпоредби, в последното съдебно заседание, в присъствие на ответника и на пълномощника на ищцата, е уведомил страните, че решението по делото ще бъде обявено на 24. 02. 2011 г., обявил е решението си преди това – на 14. 02. 2011 г., препис от същото е получен от ищцата на 28. 02. 2011 г., а от ответника – на 17. 02. 2011 г. Срокът за обжалване е започнал да тече от 24. 02. 2011 г. и е изтекъл на 10. 03. 2011 г., а въззивната жалба е подадена на 14. 03. 2011 г. Неоснователен е доводът в частната жалба, че срокът следва да тече от връчване на препис от решението. При бързите производства е предвидено изключение от правилото, установено в общата разпоредба на чл. 259, ал. 1 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19. 04. 2011 г. по в. гр. д. № 4716/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І въззивен брачен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: