О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 26.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2180/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мюсюлманско изповедание” с ЕИК[ЕИК] – [населено място], чрез адв. А. И., срещу постановеното от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, определение № 167 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1600/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „Мюсюлманско изповедание” за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2014 г. по изп. дело № 20128270400203 на ЧСИ с рег. № 827 В. А..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на изводите в определението относно датата, от която е започнал да тече преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна. Излага доводи, че преди да узнае за влизане в сила на съдебното решение, с което е обосновано отменителното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, за него не е съществувала възможност да се позове на решението и да иска отмяна на постановлението за възлагане. Поддържа, че първият състав на ВКС неправилно е приел, че молбата за отмяна се основава на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, доколкото влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК има характер на новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и за начало на срока за подаване на молбата следва да се счита датата 25.01.2018 г., когато той е узнал за влизането му в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 1600/2018 г. е образувано пред Върховния касационен съд по молба на „Мюсюлманско изповедание” за отмяна на постановление от 17.12.2014 г. по изпълнително дело № 20128270400203 на ЧСИ В. А., с което след проведена публична продан въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18941/2011 г., е възложен на „Райдър 777” ЕООД индивидуализиран в постановлението недвижим имот. Като фактическо основание за отмяна на постановлението молителят е посочил влязло в сила решение от 28.06.2016 г. по т. д. № 8217/2013 г. на Софийски градски съд, потвърдено от Софийски апелативен съд с решение от 28.08.2017 г. по т. д. № 2069/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск на кредитора за съществуване на вземането по заповедта за изпълнение. Решението е квалифицирано като акт по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, отменящ заповедта за изпълнение и предпоставящ отмяна на постановлението за възлагане. В молбата са изложени твърдения, че молителят е узнал за влизането в сила на решението за отхвърляне на иска на 25.01.2018 г., когато пълномощникът му е подал молба за издаване на заверени преписи от решенията на инстанциите по същество, от която дата е започнал да тече тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК за иницииране на производството за отмяна.
С обжалваното в настоящото производство определение № 167 от 26.06.2017 г. състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил молбата за отмяна без разглеждане като недопустима, след като е преценил, че тя е подадена след изтичане на приложимия към въведеното с нея отменително основание – чл.303, ал.1, т.3 ГПК, преклузивен тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК. При преценката за спазване на срока съставът на ВКС е констатирал, че препис от решението по т. д. № 2069/2017 г. на Софийски апелативен съд е връчен на адв. А. И. като пълномощник на „Мюсюлманско изповедание” на 03.10.2017 г. и че до изтичане на срока за обжалване на 04.11.2017 г. срещу решението не са подадени касационни жалби от страните по делото. Въз основа на тези обстоятелства е направен извод, че молителят „Мюсюлманско изповедание” е узнал за решението, с което е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК, на 03.10.2017 г. и че началото на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК за подаване на молбата за отмяна е поставено с влизане на решението в сила на 04.11.2017 г., доколкото преди това срок за отмяна не тече. Като е съобразил обстоятелството, че молбата за отмяна е подадена на 24.04.2018 г., съставът на ВКС е приел, че тя е процесуално недопустима (просрочена) и не подлежи на разглеждана по същество.
За неоснователен е счетен доводът на молителя, че за момент на узнаване на решението по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК следва да се приеме датата 25.01.2018 г., когато му е станал известен факта на влизане в сила на решението по чл.422, ал.1 ГПК. Съдебният състав е изложил съображения, че след като е участвал като страна в производството по т. д. № 2069/2017 г. на Софийски апелативен съд, молителят е могъл да положи обичайната грижа и в рамките на тримесечния срок след узнаване на решението, считано от влизането му в сила на 04.11.2017 г., да предприеме защита на интересите си чрез способа на чл.303 и сл. ГПК.
Определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е правилно.
Отмяната на влязло в сила решение на основанията, предвидени в чл.303, ал.1 ГПК, е извънинстанционен способ за защита, който може да бъде предприет в рамките на изрично уредени в процесуалния закон – чл.305 ГПК, преклузивни срокове. Приложимият срок се определя в зависимост от въведеното с молбата отменително основание. Поради преклузивния характер на срока неговото пропускане води до недопустимост на молбата и на образуваното по повод на нея производство пред Върховния касационен съд.
Фактическите твърдения в молбата за отмяна, с която е инициирано производството по т. д. № 1600/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, са относими единствено към предвиденото в чл.303, ал.1, т.3 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение. В обстоятелствената част на молбата молителят „Мюсюлманско изповедание” е посочил ясно, че иска отмяна на постановлението за възлагане на недвижим имот на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК по причина, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на принудително удовлетвореното вземане на кредитора в изпълнителното производство и в резултат на това са отменени последиците на заповедта за изпълнение, въз основа на която е проведена публичната продан и е издадено постановлението. Изложените в този смисъл твърдения са несъвместими с основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което оплакването в частната жалба за незаконосъобразност на извода в обжалваното определение относно основанието, на което е поискана отмяната, е неоснователно. Предвид въведеното от молителя основание за отмяна – чл.303, ал.1, т.3 ГПК, за допустимостта на молбата е от значение спазването на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.305, ал.1, т.3 ГПК, в случаите по чл.303, ал.1, т.3 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. В случая искането за отмяна на постановлението за възлагане е обосновано с влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът по чл.422, ал.1 ГПК, и поради това релевантен за началото на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК е моментът, в който молителят е узнал за решението. Участието на молителя като страна в производството, в което е постановено решението, изключва приложимостта на по-дългия едногодишен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК, както правилно е прието в обжалваното определение.
Правилен е изводът в определението, че доколкото решението е влязло в сила на 04.11.2017 г., след узнаването му от молителя на 03.10.2017 г., за момент на узнаването по смисъла на чл.305, ал.1, т.3 ГПК следва да се приеме датата 04.11.2017 г. В качеството му на страна в производството по чл.422, ал.1 ГПК молителят е бил заинтересован и е разполагал с процесуалната възможност да следи дали решението ще влезе в сила и в кой момент, за да инициира производство за отмяна на постановлението за възлагане на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. След като решението е връчено на молителя и той е узнал за съществуването му още преди то да влезе в сила, предприетите след 04.11.2017 г. действия за снабдяване със заверен препис от решението са ирелевантни за началото на срока по чл.305, ал.1, т.3 ГПК. Д. в частната жалба, че преди решението да влезе в сила молителят не е могъл да се позове на него и да търси отмяна на постановлението за възлагане, кореспондира със закона, но с оглед фактите по делото не разколебава извода в обжалваното определение за просрочие на молбата за отмяна. При положение, че е получил препис от решението и е узнал за съществуването му в правния мир, молителят е бил в състояние да защити интересите си като проследи дали решението ще бъде обжалвано и кога ще влезе в сила, за да спази срока по чл.305, ал.1, т.3 ГПК.
Като е приел, че молбата за отмяна на „Мюсюлманско изповедание” е процесуално недопустима, тъй като срокът за подаването й е започнал да тече на 04.11.2017 г. и е изтекъл преди депозирането й пред компетентния съд на 24.04.2018 г., съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 167 от 26.06.2018 г., постановено по т. д. № 1600/2018 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :