Определение №582 от 43760 по тър. дело №181/181 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

София, 22.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 181/2019 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 287 от 25.10.2018 г. по т.д. № 344/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 76 от 26.04.2018 г. по т.д. № 147/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик за уважаване на предявения от „ВСК Кентавър-ИЗ Динамика“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията [населено място] с акт № 4, том I от 16.09.2009 г., по молба на АПСК за обезпечаване на вземане на държавата върху: УПИ 111-2997 от кв.102 по плана на [населено място], заедно с построената сграда и УПИ ХII-2997 от кв.102, заедно с всички построени сгради, като е постановено да се заличи ипотеката върху тези имоти, след влизане в сила на решението.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че предвидената в § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК /отм./ възможност на българската държава да обезпечи вземанията си по сключени приватизационни договори, е била насочена към регламентиране на специфични обществени отношения, възникнали по повод приватизация на търговски дружества с държавно участие и за защита на обществения интерес спрямо неизправните страни по такива договори. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда за противоречие на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК с чл.63 от ДФЕС, тъй като § 8 е част от действащото българско законодателство до отмяната му – ДВ бр.34/12.05.2015 г. и то е приложимо към момента на учредяване на ипотеката върху процесните имоти. По съображения в касационната жалба се иска касиране на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК по въпроса: „С оглед установените по делото факти, нарушен ли е принципът на пропорционалност, посредством вписване в полза на държавата на законна ипотека, вписана по молба на АПСК в Служба по вписванията – Велинград, дв.вх.рег.№1742, том I, акт № 4 от 16.09.2009 г., по отношение на описаните в нея недвижими имоти“. Твърди се, че АС-Пловдив се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение на СЕС по дело № С-112/05.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа и, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация по въпросите: 1. Налице ли е противоречие между § 8 /отм./ ПР на ЗИД на ЗПСК и чл.63, ал.1 от ДФЕС, което да обоснове неприложимостта на местната разпоредба, когато не е извършено „движение на капитали“ по см. на установената практика на Съда, която е наложила, че номенклатурата в приложение 1 към Директива от 24 юни 1988 г. относно прилагане на чл.67 от Договора (88/361/ EИО ) може да се ползва с цел дефиниране на понятието „движение на капитали“, а именно – придобиването на дялово/акционерно участие в дружество с цел инвестиция; 2. Налице ли е противоречие между § 8 /отм./ ПР на ЗИД на ЗПСК и чл.63, ал.1 от ЗФЕС, което да обоснове неприложимостта на местната разпоредба, когато и в случай, че е налице „движение на капитали“, същото е извършено от и между местни лица и 3. В случай, че е налице такова противоречие, от коя дата е недопустимо разпоредбата на § 8 на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от националния съд.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото не е постъпил отговор на касационната жалба от „ВСК Кентавър-ИЗ Динамика“ ЕООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Пловдив, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е приел за безспорно установено следното: Наличието на сключен на 11.05.1998 г., между Министъра на промишлеността и „ВСК Кентавър“ ЕООД, договор за приватизационна продажба на 43 348 броя поименни акции, представляващи 80 % от капитала на „ЗММ – Велинград“ ЕАД, преобразувано във „ВСК Кентавър ЗММ“ ЕООД, [населено място]; Поради неизпълнение на приватизационния договор, АПСК се е снабдила с изпълнителни листове за суми в общ размер на 2 946 987.81 лв., като задълженията на купувача по приватизационния договор са обезпечени с учредена и вписана на 16.09.2009 г. ипотека върху недвижими имоти на приватизираното дружество; С нотариален акт № 15 от 29.01.2010 г., том I, рег.№ 199, дело №13/2010 г. на нотариус Ю. К., ищцовото дружество е закупило от приватизираното дружество част от недвижимите имоти, върху които е учредена законна ипотека на основание § 8 от ПР на ЗПСК.
По спорния въпрос – дали вписаната законна ипотека на основание § 8 от ПР на ЗПСК, в периода след приемането на Република България за член на ЕС до отмяната на §8 , противоречи на европейското право – чл.63, §1 от ДФЕС и дали е нищожна, поради противоречието й с чл.63 от ДФЕС, въззивният съдебен състав е съобразил и подробно мотивирал, че към момента на учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество, РБългария е държава-членка на ЕС и е обвързана от разпоредбите на учредителните договори. Счел е за приложима разпоредбата на чл.63, §1 ДФЕС, съгласно която, всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват, при зачитане и на постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на тази разпоредба. Съгласно тълкувателната практика на СЕС, всяка мярка, която може да възпре или да разубеди чуждестранните лица да инвестират в дадена държава-членка, съставлява ограничение на свободното движение на капитали. Съдът е приел, че § 8 от ПР ЗПСК, създаващ привилегия на държавата в приватизационния процес, попада в тази хипотеза.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Пловдив решение по в.т.д. № 344/2018 г.
Формулираният от касационния жалбоподател въпрос, по който се поддържа, че е решен в противоречие с акт на Съда на Европейския съюз, а именно, с Решение по дело С-112/05 Комисия/Германия, не попада в обхвата на основния селективен критерий. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В случая, въззивният съдебен състав не се е произнесъл изрично относно предвидената в чл.65, §1, б.“б“ ДФЕС /предишен чл.58 ДЕО/ възможност за ограничаване на свободното движение на капитали от национални мерки, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност, но при спазване на принципа за пропорционалност, изискващ приетите мерки да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане. Дори и да се приеме, че препращайки към постановено по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ решение по т.д. № 3013/2013 г. II т.о. и възприемайки изцяло становището на ВКС, АС – Пловдив се е произнесъл и по така поставения въпрос, за недоказана следва да се счете поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК. Както в казуалната част от мотивите към посоченото решение, така и в тълкувателната част от мотивите към решение № 37 от 30.06.2017 г. по т.д. № 2637/2014 г. на ВКС, I т.о., е налице изрично позоваване на постоянната практика на СЕС, вкл. и на решение по дело С-112/05 относно приложението на чл.65, §1, б.“б“ ДФЕС /предишен чл.58 ДЕО/.Съобразена е и задължителната практика на СЕС в решение по дело 30/77, според което, съображенията по чл.65, §1, б.“б“ ДФЕС не могат да обслужват чисто икономически интереси. С оглед на последната практика, в цитираните решения на ВКС не са възприети доводите на АСПК, че уреденият механизъм в § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за учредяване на законна ипотека на държавата е създаден в обществен интерес, с цел да гарантира ефективното събиране на вземанията от приватизация, каквито аналогични доводи се поддържат и в настоящото касационно производство. Становищата на съдебните състави са основани не само на липсата на конкретни причини, оправдаващи въведената по законодателен път привилегия в полза на държавата, спрямо останалите частноправни субекти, извършващи стопанска дейност на територията й, но и на отмяната на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК със ЗИД на ЗПСК – ДВ бр.34/12.05.2015 г., предприета в рамките на образувана срещу РБългария процедура за нарушение на чл.49 и чл.63 ДФЕС, в която ЕК мотивирано е приела, че нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК накърнява правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор на дружеството със седалище в държава-членка или в трета страна. Прието е също, че отмяната на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК съставлява индиция, че предвиденият в отменената разпоредба ограничителен механизъм надхвърля необходимото за постигане на преследваната със законодателното му въвеждане цел, което не позволява същият да се разглежда като допустим от чл.65, §1, б.“б“ ДФЕС в смисъла, изведен от постоянната практика на СЕС.
Въпросите, по които касационният жалбоподател поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, също не могат да обосноват допускане на касационно разглеждане на делото. Обобщени, въпросите се свеждат до това, дали § 8 /отм./ ПР на ЗИД на ЗПСК противоречи на чл.63, §1 ДФЕС, което да води до неприложимост на националната норма, като противоречаща на правото на ЕС. Отговор на този въпрос е даден по категоричен начин в тълкувателната част на решението по т.д. № 2637/2014 г. на ВКС, I т.о., който е споделен и в определение по гр.д. № 5165/2016 г., IV г.о. Според съдебния състав, постановил по реда на чл.290 ГПК решението по т.д. № 2637/2014 г., налице е противоречие на § 8 /отм./ ПР на ЗИД на ЗПСК с чл.63, §1 ДФЕС, което води до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право. Даденото разрешение се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав, т.к. то е изцяло съобразено с принципа на примат на правото на ЕС над националните правни норми, обвързаността на Република България от разпоредбите на учредителните договори, както и със задължителните за всички съдилища в РБългария решения на СЕС, подробно цитирани и в двете посочени решения на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 25.10.2018 г. по т.д. № 344/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар