Определение №584 от 43761 по тър. дело №1806/1806 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№584
гр. София, 23.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1806/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1933 от 01.04.2019 г., подадена от „Сано и Пи Си“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 75 от 22.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 51/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763 от 20.11.2017 г., постановено по т.д. № 1282/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 630 ТЗ и чл. 635, ал.2 ТЗ по съединените искове на „Давид Холдинг“ АД, „Елма-М-Груп“ АД, „Планекс“ ООД, „Банка Пиреос България“ АД, „Миг 23“ ЕООД и „Търговска Банка Д“ АД е обявена неплатежоспособността на „Сано и Пи Си“ ЕООД, определена е началната й дата ? 01.01.2016 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е времен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите на 15.12.2017 г.
Касаторът релевира оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба се поддържа, че не е налице нито една от предвидените в чл. 608 ТЗ предпоставки, които според съда са налице и обосновават извод за неплатежоспособност на дружеството. Твърди, че дружеството е в състояние да погаси задълженията си самостоятелно или по пътя на индивидуалното принудително изпълнение, поради което откриването на производство по несъстоятелност е необосновано. Навежда доводи, че по делото липсват данни за трайни финансови затруднения на дружеството, доколкото същото разполага с достатъчно дълготрайни и краткотрайни материални активи, надхвърлящи размера на задълженията. Счита за неверни и противоречиви изводите на въззивната инстанция за нередовно водено счетоводство на дружеството. Твърди, че дружеството не е спирало плащанията към кредиторите си и е извършвало такива и през 2017 г., няма финансови затруднения, а дори такива да са били налице – те са били с временен характер и са преодолени, както и че кредиторите на дружеството са обезпечени с лични и реални обезпечения, като стойността на последните надхвърля в пъти размера на вземанията на обезпечените кредитори. Намира, че показателите за обща и бърза ликвидност сочат, че дружеството може да обслужва краткосрочните си задължения, но въззивният съд не е обсъдил стойността на тези показатели, а е дал приоритет на показателите за незабавна и абсолютна ликвидност. Твърди, че понастоящем дружеството изцяло е погасило задълженията си към своите работници и служители, почти изцяло тези към Националната агенция за приходите, а част от задълженията му към други кредитори са били опростени, което налагало преизчисляване на финансовите показатели на дружеството. Намира за неправилно определена и началната дата на неплатежоспособността, доколкото финансовите показатели на дружеството в периода 2013-2015 г. са в границите на препоръчителните стойности, а изводът на съда, че възникналите финансови затруднения са били преодолявани с външно финансиране и такова от свързани лица – за неверен. Като допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила сочи недопускането на поискана актуализация на съдебно –счетоводната експертиза, чиито заключения са актуални към 30.04.2018 г., а след тази дата били настъпили редица обстоятелства, които съществено намалявали размера на дружествените задължения. Моли за отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски за производството.
Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) по следните въпроси: 1. Към кой момент следва да се преценява наличието на презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ – преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ или може предпоставките от фактическия й състав да настъпят в хода на производството по несъстоятелност? Може ли молбата по чл. 625 ТЗ да предшества настъпването на предпоставките по чл. 608, ал. 4 ТЗ?; 2. Счита ли се за преодоляна презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ както и останалите презумпции по чл. 608, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, при условие че по делото е установено, че дружеството има имущество, достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите? В случай че причината за неплащане на задължения към кредитори не са трайни финансови затруднения, а наличието на непогасени задължения се дължи на други причини, то следва ли да се направи извод за състояние на неплатежоспособност само въз основа данните за непогасени задължения към някои кредитори?; 3. Обективна ли следва да е невъзможността за удовлетворение в рамките на 6-месечния срок по чл. 608, ал. 4 ТЗ и налице ли е тя при положение, че кредиторите сами препятстват удовлетворяването си чрез обжалване действията на ЧСИ по разпределение?; 4. Кои от показателите за ликвидност са определящи за състоянието на неплатежоспособност? При финансови показатели за обща и бърза ликвидност изцяло в препоръчителните граници за финансово стабилно предприятие следва ли, въз основа на показателите за абсолютна и незабавна ликвидност, съдът да прави извод за състояние на неплатежоспособност?; 5. Към кой момент съдът следва да преценява наличието на предпоставките за неплатежоспособност и финансовото състояние на дружеството? Следва ли съдът да ги изследва и към датата на решението, при положение че от датата, към която ССЕ е дала заключение, е изтекъл значителен период от време, в който размерът на задълженията и финансовите показатели се е изменил?; 6. Следва ли съдът да формулира и обоснове собствени мотиви относно финансовото състояние на дружеството и началната дата на неплатежоспособност? и 7. При условие че кредиторите – банки, са изцяло обезпечени с имущество на дружеството и съдлъжниците му, а останалите краткосрочни активи надхвърлят размера на краткосрочните задължения, а дружеството разполага и с ДМА, следва ли да се прави извод за състояние на неплатежоспособност?
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.) – очевидна неправилност на въззивното решение, по изложените в изложението съображения.
Ответникът по касационната жалба – „Търговска Банка Д“ АД, чрез процесуалните си пълномощници, твърди липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения по всеки един от формулираните от касатора въпроси са развити в постъпил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор. Представено е и становище по касационните оплаквания, с искане за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение и присъждане на разноски.
В законоустановения срок за отговор на касационната жалба е постъпил и съвместен такъв от „Планекс“ ООД и „Елма-М-Груп“ АД, чрез процесуалния им пълномощник, в който също изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на касационна жалба, с искане за присъждане на разноски. Съображения в подкрепа на становището са подробно развити в постъпил по реда на чл. 287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 633 ТЗ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелността, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел, че от събраните при инстанционното разглеждане на делото доказателства е установено наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на „Сано и Пи Си“ ЕООД, настъпила към определената от Окръжен съд – Варна начална дата – 01.01.2016 г., и за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Въззивният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото във връзка с активната процесуалноправна легитимация на дружествата –молители /първоначален и присъединени/, както и приетите по делото съдебно-икономически експертизи, които са изяснили цялостното финансово състояние на дружеството с оглед на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост през периода от 2013 г. до приключване на въззивното производство /последното допълнително заключение на в.л. Банков е прието в съдебно заседание на 27.02.2019 г./. Преценени са и констатациите на експертите за непълни и неточни счетоводни записвания и липсата на обявени ГФО за периода след 2013 г.., както и установената от в.л. Боян Банков декапитализация на ответното дружество. Решаващият състав е счел, че изводът за наличие на неплатежоспособност на „Сано и Пи Си“ ЕООД не би могъл да се промени и в резултат на приетата във въззивното производство допълнителна експертиза, изготвена след приспадане на погасени по давност вземания, задължения към кредитори, нефигуриращи в публикуваните списъци на кредиторите, както и опростени вземания по представени пред АС-Варна договори. Според тази експертиза, определеният коефициент на обща ликвидност е значително под единица във всички посочени варианти. Независимо от тези данни, съдът е направил и собствени изчисления /вземайки предвид и приет в последното с.з. договор за опрощаване на задължение от 30.04.2018 г., сключен между „Аурига България“ ЕООД и „Сано и Пи Си“ ЕООД/, според които, размерът на общите краткосрочни задължения, приспадайки погасените по давност, тези по трите броя договори за опрощаване и това към „ ЧЕЗ-Бългериън Инвестмънт Б.В.“, е в размер на 5 752 905.97 лв. , съобразно който размер коефициентът на обща ликвидност е 1.03, бърза – 0.90, незабавна и абсолютна – 0.14. В мотивите към решението са изведени правни изводи, релевантни към значението на посочените коефициенти, като са отчетени и следните факти: наличието на множество индивидуални принудителни изпълнения по отношение на ответника, липсата на данни за реализирани приходи от стопанска дейност на предприятието – ограничена дейност през 2016 г., а към момента на приключване на въззивното производство- преустановена дейност.
Въззивният състав е констатирал още, че шестмесечният срок, считано от връчване на покана за доброволно изпълнение по дело, насочено към съществен актив на длъжника, към което са се присъединили и основните му кредитори, е изтекъл на 21.11.2015 г., като са изложени кратки съображения, релевантни към презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ.
При постановяване на обжалвания резултат е съобразена непротиворечивата практика на ВКС както по отношение на икономическите критерии за финансово- икономическото състояние на дружеството, така и по отношение на начина на определяне началната дата на неплатежоспособността в производството по чл.625 и сл. ТЗ. Изведен е извод, че с оглед цялостното икономическо състояние на търговеца-длъжник, способността на последния да погасява задълженията си е достигнала критичната точка на невъзможност в началото на 2016 г., като е налице спиране на плащанията, като израз на обективната невъзможност, характеризиращо имуществената сфера на длъжника.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Формулираните въпроси №№ 1-3 от изложението към жалбата, релевантни към оборимата презумпция по чл.608, ал.4 ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение, не удовлетворяват основния селективен критерий за достъп до касация. Въз основа само на тази презумпция – при установеност на предвидените презумпционни предпоставки и при неуспешно проведено обратно доказване от ответника, би могло да се обоснове наличие на неплатежоспособност на последния. В случая обаче са налице доказателства за цялостното икономическо състояние на ответното дружество /сега касатор/, въз основа на които въззивният съд е извел изводи за наличие на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ, както и, че е налице спиране на плащанията, което е израз на обективна невъзможност за погасяване на задълженията към кредиторите.
Независимо от недоказаността на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се посочи, че не се обосновава и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразявайки задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тази предпоставка би била налице при промяна в законодателството или изменение в обществените условия, или при формирана противоречива или неправилна практика по приложение на конкретна правна норма. Тези условия следва да се счетат за недоказани, а от друга страна, по приложението на различните редакции на чл.608 ТЗ е създадена непротиворечива практика на ВКС – решение по т.д. № 448/2016 г., II т.о. , решение по т.д. № 618/2018 г.,I т.о. и др., според която при постановяване на решение в производство по молба по чл.625 ТЗ съдът следва да приложи редакцията на чл.608 ТЗ, действаща към приключване на устните състезания, а не редакцията към подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Изразените становища в цитираните решения се възприемат изцяло и от настоящия съдебен състав, т.к. са съобразени с процесуалния характер на правото на кредитора да поиска откриване на производство по несъстоятелност, както и с предмета на производството по чл.625 ТЗ.
По въпроса относно значението на коефициентите за ликвидност, формирани като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, макар и да е фактологически обоснован в изложението към жалбата и мотивиран с доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, е налице непротиворечива практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, обобщена в решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г.. Предвид обектираната в обжалваното решение правна воля на въззивния съд, не са налице данни за допуснато отклонение от тази практика, още повече, че в случая са приложени и оборимите презумпции по чл.608, ал.3 и ал.4 ТЗ, обосноваващи неплатежоспособност на ответното дружество.
Поставеният от касатора пети въпрос не покрива изискванията на основния селективен критерий, доколкото е мотивиран с доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ за допускане на ССЕ за преизчисляване на финансовите показатели. С оглед на конкретните процесуални действия на въззивния съдебен състав, свързани с цялостно изясняване и изследване на предпоставките за неплатежоспособност към момента на приключване на въззивното производство, допуснатите и приети допълнителни /актуални към последното съд.заседание/ ССЕ, както и извършените в решението преизчисления на коефициентите за ликвидност, така формулираният въпрос е и необоснован. Некоректно поставен е и въпрос № 7, предвид съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви, изследвано в последната допълнителна ССЕ, приета в производството пред АС-Варна.
По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви за финансовото състояние на дружеството и за началната дата на неплатежоспособност, не се доказва поддържаното от касатора отклонение от решение по т.д. № 780/2007 г. на ВКС, I т.о., доколкото в атакувания с настоящата жалба въззивен съдебен акт съдът е възприел определената от съда по несъстоятелността начална дата на състоянието на неплатежоспособност. Отделно от това, липсват данни за допуснато отклонение от непротиворечивата практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 983/2011 г., I т.о., решение по т.д. № 3035/2013 г., II т.о., решение по т.д. № 2572/2015 г., I т.о. и др., според която: началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността; релевантен за определяне на началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделни кредитори, при съобразяване и на причините за спиране на плащанията – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за погасяване на краткосрочните задължения.
Касационно обжалване на атакуваното решение не може да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, ТК, очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да се констатира от самия акт, без необходимост от извършване на контрол за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия обратен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, но не и когато необосноваността произтича от необсъждане на доказателства и доводи на страните. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно.
Независимо от изхода на делото, исканията за присъждане на разноски на ответниците по касация, които са депозирали отговори на жалбата, подлежат на отхвърляне, поради липса на доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 22.03.2019 г., постановено по в.т.д. № 51/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар