3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№587
Гр.София, 26.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 687 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [община], представлявана от кмета И. Портних, чрез процесуалния представител – ю.к. Д., против решение № 199/20.11.14 г. по в.гр.д.№ 380/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 521/07.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 109/2014 г. на Варненския окръжен съд. С последното [община] е осъдена да заплати на ищеца С. С. О. [населено място] сумата 160 000 лв., представляваща извършен разход за изграждане на улична канализация по [улица]от съществуваща ревизионна шахта до нова ревизионна шахта 1 за отвеждане на отпадните води от нова сграда, собственост на ищеца, находяща се в [населено място], УПИ VІІ-1531 в кв.50 по плана на[жк], както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и канализационни съоръжения, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, както следва – върху сумата 40 000 лв. /първоначална частично предявена главница/- считано от 10.12.2010 г., а върху горницата от 120 000 лв. – считано от 13.05.2011 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост при постановяване на въззивното решение – основания за касация по чл.281 т.3 ГПК, подробно изложени. Моли се същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените за три съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационен контрол по материалноправния въпрос: „Неспазването на реда за разходване на обществени средства води ли до извод за липса на обогатяване на общината, ако е установено, че съоръжение на техническата инфраструктура, изградено от трето лице на терен – общинска собственост, е съобразено с техническите изисквания и се ползва, без да е въведено в експлоатация?”
Ответникът по касационната жалба С. С. О., чрез процесуалните си представители – адв. В. и адв. Б. от ВАК, моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението, по съображения, подробно изложени в отговора, а евентуално – обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, намира, че настоящото производство е допустимо. По съществото му, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
В решаващите си мотиви съставът на въззивния съд е приел, че ищцовото дружество е инвестирало в изграждането върху общински терен на канализационно съоръжение – колектор за отвеждане на канални води, към който е включена подобна система от сграда в имот, собственост на дружеството. Финансирането на строежа е извършено изцяло от ищеца, след надлежно издадено строително разрешение. Разходите по изграждането му са под най-изгодната възможна пазарна цена, установена с помощта на вещо лице. Съоръжението отговаря на строителните правила и норми, като въвеждането му в експлоатация не е релевантно за спорния предмет. По характера си представлява елемент от уличната канализация, а не отклонение в частен имот. Канализацията, като част от инфраструктурата на града, е публична общинска собственост по силата на закона – чл.64 ал.1 т.4 от ЗУТ, чл.19 ал.1 т.4 ЗВ и чл.8 ал.3 ЗП. Съобразно чл.64 ал.3 ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините и съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Въз основа на тези норми съдът е приел, че ответникът е собственик на процесното съоръжение и като такъв се е обогатил, като си е спестил разходите по изграждането му, с извършването на които ищецът е обеднял. Решението съответства на задължителната съдебна практика /решение № 356/07.10.2011 г. на ВКС, ГК, ІV-то ГО по гр.д.№ 853/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК/, съгласно която искът за неоснователно обогатяване при изграждане на съоръжения от техническата инфраструктура следва да бъде насочен против това от лицата, изброени в чл.64 ал.3 ЗУТ, което придобива собствеността върху съоръженията, както и че въвеждането на същите в експлоатация с акт 16 не е условие за възникване на правото на обезщетение. Именно тези въпроси са били спорни между страните. Извън спорния предмет, въведен по надлежния ред от страните по делото, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, с оглед нормата на чл.269 ГПК, са допълнително изложените в решението доводи, че неспазването на реда за разходване на обществени средства не изключва извода за настъпило обогатяване в патримониума на ответника.
С оглед горното, съдебният състав намира, че формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос не е включен в предмета на спора, нито е обусловил решаващата воля на съда при формиране на извода му за основателност на предявения иск по чл.59 ЗЗД. Следователно, по отношение на него не са налице общите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, в какъвто смисъл са и задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Отсъствието на първото кумулативно изискуемо условие за допускане на касационно обжалване освобождава касационната инстанция от задължението да преценява наличието на твърдяните от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. По изложените съображения, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/20.11.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 380/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: