2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 589
С., 25.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 586/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. П. Т., срещу определението на Софийски апелативен съд, II с-в, № 869 от 20.05.201 Ог. по ч.гр.д. № 612/210г., с което е оставено в сила разпореждането на зам. председателя на Софийски градски съд от 25.03.20Юг., с което е оставена без уважение молбата на Е. М. да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението по гр.д. № 590/2008г. на същия съд.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за всеки отделен случай. Съгласно чл. 279 ГПК разпоредбите на чл. 274-278 ГПК се прилагат и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.
Отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК не е представено, но в частната жалба се съдържат твърдения, че са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Приложени са определение № 233/2005г. I г.о. ВКС и решение № 995/1986г. II г.о. ВС, с които е прието, че преценката за освобождаване на ищеца от предварително заплащане на следващата се държавна такса трябва да се основава на представените доказателства за материалното състояние на лицето. Не е формулиран обаче процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – TP № 1/2009г., т. 1.
Ако все пак с оглед доводите в частната жалба се изведе въпросът въз основа на какви доказателства съдът трябва да направи преценката за липса на достатъчно средства за заплащане на следващата се държавна такса, то въпросът не е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика. Решаващите изводи на въззивният съд за оставяне без уважение на искането на частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, са основани на представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние и на твърденията му в частната жалба до въззивния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, II с-в, № 869 от 20.05.2010г. по ч.гр.д. № 612/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: