2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
С., 19.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 438/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. П. – К. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, ІІІ гр. отд., № 174 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1410/2011г. с което е оставена без разглеждане подадената от Р. С. П. – К. касационна жалба против въззивно решение от 18.03.2010г. по в.гр.д. № 2443/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-А г.о.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Р. С. касационна жалба против въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. по ДВ бр. 59/2007г./ предвид обжалваемия интерес по делото – под 1000 лв. Приел е, че ищцата е предявила отрицателен установителен иск срещу ответното дружество за недължимост на сумите 900 лв. главница, съставляваща стойността на начислена доставена топлинна енергия, и 150 лв. начислена лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2002г. до 31.08.2005г. О. интерес за всеки един от исковете е под 1000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалбоподателка счита определението за неправилно по съображения, че законната лихва не следва да се приема като самостоятелна претенция, отделно от главницата.
Определението е правилно.
Предявените от Р. С. искове за установяване по отношение на [фирма], че не дължи сумите 900 лв. за топлинна енергия и 150 лв. начислена лихва върху главницата, са отхвърлени изцяло. О. интерес по всеки от исковете е под установения с чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. по ДВ бр. 59/2007г./ праг от 1000 лв. за процесуална допустимост на касационното обжалване. Двете претенции са с различно правно основание, което ги квалифицира като самостоятелни искове.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, ІІІ гр. отд., № 174 от 10.04.2012г. по гр.д. № 1410/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: