2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
С. 19.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 459/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. Т. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, ІІ гр. отд., № 219 от 07.06.2012г. по гр.д. № 437/2012г. с което е оставена без разглеждане подадената от С. Т. касационна жалба против въззивно решение № 520 от 04.11.2011г. по в.гр.д. № 581/2011г. на Врачанския окръжен съд.
Ответниците Р. Д. В. и И. Д. В. в подадения писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената от С. Т. касационна жалба против въззивното решение на Врачанския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК предвид цената на иска – под 5000 лв.
Частната жалбоподателка счита определението за неправилно по съображения, че въззивният съд в нарушение на чл. 252 ГПК се е произнесъл с решение, а не с определение. Излага доводи, че въззивният съд няма право с оглед разпоредбата на чл. 254 ГПК да се произнася по допустимостта на производството с решение, защото не се произнася по съществото на спора. Прекратяването на въззивното производство и обезсилването на първоинстанционното решение поради недопустимост, следва да се извърши с определение. Като постановено за пръв път от въззивен съд това определение подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК от ВКС, в който случай разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не намира приложение.
Определението е правилно.
Въпросът с какъв акт се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях се констатира недопустимост на производството, е разрешен с т. 7 на ТР № 2/02.07.2004г. ОСГТК на ВКС. С него е прието, че недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната или касационната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, респективно от ВКС. Прието е, че произнасянето на контролния съд в този случай е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, постановено в открито заседание с призоваване на страните, а не определение.
Предвид цената на иска /под 5000 лв./ и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение на Врачанския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила. На ответниците Р. Д. В. и И. Д. В. следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 500 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, ІІ гр. отд., № 219 от 07.06.2012г. по гр.д. № 437/2012г.
ОСЪЖДА С. Т. Т. от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН], да заплати на Р. Д. В. и И. Д. В., двамата от [населено място], [община], сумата 500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: