определение №594 от 18.10.2010 по ч.пр. дело №539/539 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594
С., 18.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 539 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Административен регион “С.” при [фирма][населено място], представлявано от директора М. Х. К., чрез процесуалния му представител адв. Николай Д., против определение № 1872 от 23 август 2010 г. на окръжния съд в[населено място], постановено по ч.гр.д. № 771 по описа на същия съд за 2010 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 22 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 73 по описа на районния съд в[населено място] за 2010 г., с което е върната въззивната жалба на частния жалбоподател против решение № 916-І от 17 май 2010 г., постановено по същото дело на районния съд в[населено място].
В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, закрепени в чл. 315 ал. 2 ГПК, тъй като съдът пропуснал да изпълни задължението си да укаже на страните, че от деня, в който ще постанови решението си, тече срокът за обжалването на същото, поради което е приложима разпоредбата на чл. 259 ал. 1 ГПК; съобщението за връчване на изготвеното решение е от 18 май 2010 г., а въззивната жалба е подадена на 1 юни 2010 г. – в рамките на двуседмичния срок по чл. 259 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, който при необходимото му уточняване е следният – следва ли съдът в процедурата по чл. 315 ал. 2 ГПК да обявява изрично, че срокът за обжалване започва да тече от датата, на която решението ще бъде обявено. Представя се определение на ВКС.
Ответникът Л. К. К. от[населено място], обл. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. П. В., в отговор по реда на чл. 276 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на жалбата до касационен контрол, както и за нейната неоснователност.
С атакуваното определение съдът приел, че датата на обявяване на решението е оповестена при приключване на устните състезания по делото и от тази дата е започнал да тече срокът за обжалването му, както е посочено и в самото съдебно решение, поради което жалбоподателят е могъл да се информира за срока от самото решение, а срокът е посочен и в съобщението, изпратено до жалбоподателя.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалване на атакуваното определение.
Касационният съд приема, че е налице основание за допускане на атакуваното определение до касационен контрол, но не по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а по т. 3 на същия текст.
Представеното определение № 116 по ч.гр.д. № 80 за 2009 г. на ІV ГО не дава разрешение на поставения от частния жалбоподател проблем. Посоченият въпрос обаче е обусловил решаващата воля на съда в разглеждания случай и по него не е установена съдебна практика, поради което произнасянето на касационния съд се дължи при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Както ВКС вече е имал случай да посочи (например определение № 364 по ч.гр.д. № 319 за 2009 г. на ІV ГО), при спазване на правилата на чл. 315 ал. 2 ГПК, съобщението, с което страните се уведомяват за изготвения съдебен акт, има само информативен характер, но не променя началния срок за подаване на жалбата; законодателното разрешение дава възможност на страните да знаят на коя дата могат да научат за резултата по съдебния спор, както и да прочетат мотивите на самото съдебно решение, стига да проявят инициатива да извършат съответните справки. Следователно, в случаите, в които съдът стриктно е спазил процедурата по чл. 315 ГПК и е обявил решението си в деня, който е посочил в заседанието за разглеждането на делото, получаването на препис от съдебното решение на по-късна дата от датата на обявяването му, не създава ново правило за момента, от който следва да се брои срокът за подаването на съответната жалба. При посочването на деня, в който съдебното решение ще бъде обявено, съдът не е задължен изрично да посочи на страните, че от този ден ще тече срокът за обжалването му. Това посочване е задължително за съда, но като част от съдебния акт – чл. 236 ал. 1 т. 7 пр. последно ГПК. При общия исков процес посочването на срока, в който актът подлежи на обжалване, се възпроизвежда в съобщението, придружаващо подлежащия на обжалване съдебен акт (чл. 7 ал. 2 във връзка с чл. 259 ал. 1, чл. 275 ал. 1 или чл. 283 ГПК). По силата на закона в производството по глава Х. ГПК подобно известяване за съдебния акт не е предвидено, тъй като се счита, че страната е надлежно уведомена, че на съответния ден може да се запознае със съдържанието на съдебния акт, като по този начин се информира и за срока, в който той може да бъде обжалван, дори и да не знае за законовоустановения срок – чл. 315 ал. 2 in fine ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
В заседанието за разглеждане на трудов спор съдът, в присъствието на представители на ищеца и работодателя, обявил, че ще се произнесе с решение на 17 май 2010 г. На посочения ден било обявено и съдебното решение, в което съдът посочил, че решението подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд в четиринадесетдневен срок от датата на обявяването на решението. Препис от него бил получен от ищеца на същата дата, а частният жалбоподател получил препис на следващия ден – 18 май 2010 г. В придружаващото съдебния акт съобщение изрично е посочено – решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. При тези данни изпращането на въззивната жалба по пощата на 1 юни 2010 г. е станало извън определения срок, поради което правилно районният съд я е върнал.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1872 от 23 август 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 771 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1872 от 23 август 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 771 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар