5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№597
София26.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 3632/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр. К., представлявано от управителя А. К. А. чрез процесуалния му пълномощник срещу решение № 1673 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 322/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.10.2013 г. по т.д. № 39/2013 г. на ОС-Враца, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.125 , ал.3 ТЗ на [фирма]-гр. София сумата от 20 050 лева-част от размер на стойността по баланса към 30.06.2010 г.на дружествен дял, ведно със законната лихва от 19.04.2013 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 119 767,26 лева- лихва-обезщетение за забава върху пълния размер на главницата в размер на 864 714,25 лева-дължима за периода: 15.12.2011 г. до 19.04.2013 г., както и в частта за разноските и са присъдени съответните разноски във въззивното производство .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на съда за приложението в случая на чл.125 ал.3 ТЗ относно дължимостта на стойността на дружествения дял при напускане на съдружник в О. и в случаите на отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението за приемането на съдружник и заличаването му в търговския регистър. Твърди се и недопустимост на обжалваното решение по обективносъединения иск за присъждане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху цялата главница, при положение,че главният иск е предявен само за част от нея. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта за главницата и отхвърлянето му в тази част, а по отношение иска по чл.86 ЗЗД обезсилване и прекратяване на производството като недопустимо.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1. за приложението на чл.125 ал.3 ТЗ относно дължимостта на стойността на дружествения дял при напускане на съдружник в О. и в случаите на отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението за приемането на съдружник и заличаването на последния като такъв в ТР, 2. За принципната недопустимост на обективносъединения иск за присъждане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху цялата главница, при положение,че главният иск е предявен само за част от нея. По първия правен въпрос се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на противоречие на въззивното решение с решение № 180 от 05.02.2014 г. по т.д. № 420/2012 г. на ВКС, състав на Първо т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК.
По втория правен въпрос се поддържа наличие на основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК: същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото..
Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадене са от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съдебен състав е приел, че с плащането на цената на дялове от капитала на О. по сключения договор за покупко-продажба и вписването на ищцовото дружество като съдружник в същото , последният е станал носител на съответните имуществени права:право на ликвидационен дял, на дял от имуществото и на дивидент, съобразно притежаваните от него дялове от капитала на О.. В обжалваното решение са изложени съображения, че в случая е прекратено членството на [фирма]-гр. София като съдружник в [фирма]-гр. К. в резултат на отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението за приемането на последния за съдружник в същото О.. Тъй като уредбата на имуществените отношения между прекратилия членството съдружник –ищец и ответника касатор в този случай не са изрично уредени в закона, съдът е приложил по аналогия уредбата в чл.125 ал.3 ТЗ, касаеща правото на дружествен дял на съдружник при прекратяване участието му в капитала на О. извън случаите на изключването му в хипотезите на чл.126 ал.3.Позовал се е на наличие на предпоставките по чл.46 ал.2 предл. първо от ЗНА- аналогия на закона, с оглед попълване на горепосочената празнина в нормативната уредба и подобието на процесния, неуреден от закона случай с този на уредбата на възникване на правото на дружествен дял на съдружник при прекратяване участието му в капитала на О.-чл.125 ал.3 ТЗ. Съдът е уважил частичния иск за присъждане стойността на дружествения дял на ищеца, като е определил конкретния размер, съобразно уредбата на цитирания законов текст. С обжалваното решение е уважен и искът по чл.86 ЗЗД за дължима лихва за забава върху цялата стойност на дружествения дял, въпреки че главният иск е предявен до процесния частичен размер.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационното разглеждане на делото по следните съображения:
По отношение на въпроса, свързан с ` приложението на чл.125 ал.3 ТЗ относно дължимостта на стойността на дружествения дял при напускане на съдружник в О. и в случаите на прекратяване членството в О. при отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението за приемането на съдружник и заличаването на последния като такъв в ТР касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с конкретно цитираното от него решение по чл.290 ГПК на ВКС: Р №180/ 05.02.2014 по т.д. №420/2012 на Първо т.о.. В последното, обаче, е разгледан различен от фактическа и правна страна спор: за правата на бивш акционер след редуциране на капитала на АД , който акционер, в предходен момент вследствие на предишно увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции е придобил последните, но след отмяната на вписване на решението на ОСА за това, капиталът на АД отново е намален до размера преди увеличението, а самото АД е преобразувано в първоначалната си правно-организационна форма-ЕАД. В този случай ВКС е приел, че се касае за хипотеза, сходна с уредената в чл.200 т.2 ТЗ-намаление на капитала чрез обезсилване на новоемитирани на основание чл. 192 ал.1 ТЗ акции. Спорът е разрешен в насока, че на бившия акционер се дължат само направените от него парични вноски за придобиване на новоемитираните, в последствие обезсилени, акции. Както става ясно, настоящият спор и от фактическа и от правна страна няма общо с със спора, разрешен с Р №180/ 05.02.2014 по т.д. №420/2012 на Първо т.о.. Предмет на настоящия спор са имуществените последици при прекратено членство на съдружник в дружество с ограничена отговорност в резултат на отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението за приемането му за такъв в процесното О.. Това е станало след редовно придобиване от страна на съдружника на дяловете на друг изключен преди това на основание чл.126 ТЗ съдружник в същото О. и надлежното му вписване в търговския регистър. Ето защо, даденото разрешение в обжалвания съдебен акт по релевирания правен въпрос не противоречи на цитираното решение на Първо т.о. на ВКС, тъй като правният въпрос, на който е отговорено в това решение по чл.290 ГПК не е аналогичен с този от значение за настоящия правен спор.
По въпроса за процесуалната недопустимост на обективносъединения иск за присъждане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху цялата главница, при положение, че главният иск е предявен само за част от нея, не се обосновава от страна на касатора наличие на предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като разпоредбата на чл.210 ал.1 ГПК , относно допустимостта на първоначално съединяване за общо разглеждане на няколко иска в едно и също производство при положение, че подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС счита , че не се обосновава наличие на основание за допускане до касационно обжалване.
В отговора на касационната жалба от страна на ответника по нея се претендира присъждане на направените по делото разноски, без да се представя списък по чл.80 ГПК и без да се представят доказателства за направата на такива, поради което и липсва основание за уважаване на тази претенция.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № № 1673 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 322/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: