О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 02.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№259 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №201/29.09.08г. по гр.д. №213/08г. на Л. окръжен съд е обезсилено решение №233/11.04.08г. по гр.д. №456/06г. на Т. районен съд и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Не е налице спор за материално право по отношение на процесната нива от 5 дка в местността „Л” на с. Б., тъй като ответницата не оспорва правото на собственост на наследодателя на ищеца върху тази нива към момента на образуване на ТКЗС. Спорът е за индивидуализирането на границите на имота към настоящия момент и е породен от решение на ОСЗГ Я. №220/02.04.2002г. С него на ответницата е възстановена в стари реални граници нива от 16,801 дка в същата местност – имот №021059 по КВС, част от която според ищеца съвпада като местоположение с нивата, която наследодателят му е притежавал към момента на образуване на ТКЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца В. Д. В.. В нея той поддържа, че е налице спор за материално право върху процесната нива към момента на образуване на ТКЗС. Този спор е породен от обстоятелството, че нивата е възстановена на наследниците на И. Д. В. с влязло в сила решение на ОСЗГ, а за нея има претенции ищецът, в качеството му на наследник на Д. В. С. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение №1956 от 12.02.2002г. по гр.д. №544/01г. на ВКС, V ГО и др.
Ответникът в производството В. И. Д. от с. Б. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмено възражение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът, който е от значение за изхода на делото е дали спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се поражда само в случаите, когато две лица спорят за собствеността на един земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС, или и тогава, когато в резултат на неточно определяне от ОСЗГ на старите реални граници на имотите се достигне до ситуация, при която имотът на ответника се възстанови на мястото, на което се е намирал имотът на ищеца. Като е свързал правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ само с първата страна на спора за материално право, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с приетото в решение №1956 от 12.02.2002г. по гр.д. №544/01г. на ВКС, V ГО, на което се е позовал жалбоподателят. Според това решение правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има при спор за всяко имуществено право, което има отношение към правото на възстановяване. Заснемането на имота в различни от заявените пред поземлената комисия граници засяга правата на ищеца и обуславя правния интерес да установи своето субективно право при наличието на спор с ответника за границите на възстановения имот. Противоречивото разрешаване на поставения въпрос в двете съдебни решения налага делото да се разгледа по същество от ВКС с цел уеднаквяване на практиката.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201/29.09.08г. по гр.д. №213/08г. на Л. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: