О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С. 05.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5186 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат О. против въззивно решение № 1659 от 15.04.14г. по в.гр.д.№ 7 по описа за 2014г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 2867 от 14.11.13г. по гр.д. № 1124/12г. на Районен съд Сандански в частта, в която е отхвърлен иска на Д. Н. Г. срещу [фирма] за заплащане на сумата от 2 000лв.обезщетение за причинени имуществени вреди и 8 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на инцидент настъпил на 6.04.2012г. и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да й заплати сумите от по 550лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 3 971.08лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, а в останалата отхвърлителна част решение № 2867 от 14.11.13г. по гр.д. № 1124/12г.на Районен съд Сандански е потвърдено, като са присъдени и разноски.
За да постанови акта си, въззивният съд е приел, че дружеството [фирма], в качеството си на собственик на хотел „Медите”, осъществявал туристическа дейност / където ищцата със семейството си е била на почивка на 6.04.2012г./, следва да отговаря за това, че докато е ползвала сауната е гръмнало таблото за регулиране на температурата, в резултат на което е й е причинено обгаряне на лицето. Монтажът на таблото, обезопасяването, поддържането му в изправност и профилактиката му са свързани с човешка дейност, за която в качеството си на възложител ответника носи отговорност. В. съд е приел, че отговорността е по чл.49 от ЗЗД / произтича от действия и бездействия на възложителя/, а не по чл.50 от ЗЗД, както е приел районния съд, защото вредите не са причинени от обективно присъщи свойства и вътрешни характеристики на вещта. Независимо от разликата в правното основание, съдът като е преценил, че първоинстанционният съд е разгледал и съобразил всички фактически основания, относими към състава на чл.49 от ЗЗД, е посочил, че акта не е недопустим, защото грешната квалификация не е рефлектирала върху дадените указания относно подлежащите на доказване факти и разпределената доказателствена тежест.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по поставени въпроса „При промяна на правната квалификация на иска, следва ли въззивната инстанция да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства”, който счита, че е разрешен в противоречие с т.2 от ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС, Позовава се и на останалите основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, като поставя и въпроса за разграничението на отговорността по чл.49 и по чл.50 от ЗЗД и твърди недопустимост на постановения съдебен акт поради произнасяне по непредявен иск, визирайки правното основание по чл.49 от ЗЗД, по което се е произнесъл съда и размера за имуществени вреди от 3 971.08лв./получен след приспадане на установеното като получено обезщетение от застрахователя от 1 528.92лв./
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост.
Постановеният въззивен акт не е недопустим, защото правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. /вж.ТР № 2/2011г. по т.д.№2 /2011г.на ОСГТК на ВКС/. В случая не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало, защото съдът се е произнесъл по предмета на спора, давайки на ищеца търсената от него защита.
Доколкото организирането на защитата при исковете по чл.49 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД изисква сходни действия по установяване на фактическата обстановка, подлежащи на доказване факти и разпределение на доказателствената тежест, при преквалификацията на иска от такава по чл.50 от ЗЗД, към такава по чл.49 от ЗЗД, не може да се счете, че е налице отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания по чл.146 от ГПК от първата инстанция, поради което т.2 от ТР №1/2013г.на ОСГТК на ВКС, на която се позовава касатора е неприложима.
Относно разграничението на отговорността по чл.49 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД, съдебната практика, която е трайно установена, единна и непротиворечива е съобразена от въззивния съд и не се налага тя да бъде променяна. За разлика от хипотезата на чл.49 /чл.45/ от ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, отговорността по чл.50 от ЗЗД се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Когато при ползването на вещта не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 от ЗЗД /вж. постановени по чл.290 от ГПК решения № 309 от 4.06.2014г.по гр.д.№ 1354/12г. на ІV г.о., № 367 от 12.05.2010г.по гр.д.№ 1140/09г.на ІІІ г.о.,Постановление № 17 от 18.11.1963г.на Пленума на ВС/.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1659 от 15.04.14г. по в.гр.д.№ 7 по описа за 2014г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.