О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
С. 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 декември 2015г. в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 4774/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Я. М. С. и Военно-апелативния съд [населено място].
Ищецът Я. М. С. чрез процесуалния си представител адв. М. Ч. обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, Х с-в, № 674 от 03.04.2015г. по в.гр.д. № 4110/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, І ГО, 20 с-в, № 5344 от 16.07.2014г. по гр.д. № 16960/2012г. в частта, с която са отхвърлени претенциите му по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Ответникът Военно-апелативен съд [населено място] чрез административния ръководител – председателя Д. Ф., обжалва въззивното решение в частта, с която съдът е осъден солидарно с прокуратурата да заплати на Я. М. С. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 З..
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на Я. М. С. по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. са уважени в размер на 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4912,67 лв. обезщетение за имуществени вреди, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение на 14.08.2006 г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, а след възобновяване на наказателното дело, с окончателно решение от 17.01.2008 г. по н.д. № 186/2007 г. на Военно-апелативния съд на РБ е потвърдена присъда по нохд № 160/2006 г. на П. военен съд, с която Я. С. е оправдан по повдигнатите обвинения. Присъдата е в сила от 17.01.2008 г. През този период наказателното преследване е било разгласено пред неограничен кръг от хора чрез пресата, от което на ищеца са били причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с обвиненията и са засегнали честта и достойнството му. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид негативните последици за физическото и емоционално състояние на ищеца, резултат от несправедливото злепоставяне и препятстване на професионалното му развитие, периода от привличането му като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда /общо седемнадесет месеца/, както и определената през този период мярка за неотклонение „подписка”, чрез която в минимална степен е ограничено правото на свободно придвижване. Ищецът е упражнявал престижна работа, която изисква висок професионализъм и авторитет, които са били уронени пред обществото от незаконосъобразни действия на Прокуратурата. В. съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК, като е определил присъденото обезщетение за неимущестлвени вреди от 5 000 лв. за справедливо.
1. По касационната жалба на ищеца Я. М. С.:
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса „касаещ възникване на правото на обезщетение на лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни действия на Прокуратурата и размера на вредите в съответствие с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди”, следва ли в тях да се включат и упражняваната от ищеца престижна професия, високите нива на стресово разстройство, публичните коментари в Народното събрание и пресата, икономическата ситуация в страната, продължителността на водения процес, както и съдът да мотивира решението си в тази насока. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че по поставения въпрос за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за критериите, по които се определя същото обезщетение по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като примерно са изброени част от тях. Указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З. са дадени и с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 като е прието, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай въззивният съд както в цитираните по-горе мотивите, така и чрез препращането към мотивите на първоинстанционното решение, е съобразил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението съобразно дадените указания – младата възраст на ищеца (25 г.); извършването на следствен експеримент в центъра на [населено място] пред много хора, което е било унизително преживяване за ищеца; обвинението в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, деянието на което е абсолютно несъвместимо с професията на ищеца; широкото разгласяване на случая в медиите не само на регионално ниво, но и в централни ежедневници, както и в телевизионни предавания; периода на наказателното преследване /по-малко от две години/; че на обвиняемия е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която в минимална степен е ограничила ежедневието на ищеца; че обвинението не е било в тежко умишлено престъпление и няма данни сериозно да е повлияно кариерното развитие на ищеца.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищеца.
2. По касационната жалба на Военно-апелативния съд [населено място]:
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса пасивно легитимиран ли е Военно-апелативния съд [населено място] по предявения иск.
По този въпрос първоинстанционният съд, към чиито мотиви препраща на основание чл. 272 ГПК въззивният съд е приел, че този ответник е материално-правно легитимиран да отговаря по иска, макар да е налице противоречива съдебна практика по този въпрос, тъй като преобладаващата практика на ВКС приема, че съдилищата могат да отговарят за вреди от незаконно обвинение, когато са постановили осъдителна присъда и същата е отменена по реда на извъредните способи за отмяна, какъвто е процесният случай.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Военно-апелативния съд [населено място] част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 5/15.06.2015г. ОСГК на ВКС.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, Х с-в, № 674 от 03.04.2015г. по в.гр.д. № 4110/2014г. по касационната жалба на Военно-апелативен съд [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Я. М. С..
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: