О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София 09.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 739/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, от № 1* от 30.11.2009г. по ч.гр.д. № 1642/2009г., с което е оставена без уважение молбата на Д. С. К. за предоставяне на правна помощ, съгласно молба от 23.07.2009г.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС взе предвид следното:
С определение № 631 от 05.11.2009г. по ч.гр.д. № 656/2009г. ВКС, ІV г.о. е отменил определението на Софийски апелативен съд от 31.07.2009г. по ч.гр.д. № 1642/2009г. и е върнал делото на същия съд за произнасяне по молбата на Д. С. К. от 23.07.2009г. за предоставяне на правна помощ.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Д. С. К. от 23.07.2009г. за предоставяне на правна помощ. Приел е, че приподписването на частната жалба от адвокат не е задължително, поради което молбата касае цялостната процесуална защита на страната. Искането за предоставяне на правна помощ е приел за неоснователно поради очевидната неоснователност на претенцията – обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Неоснователни са и доводите за възобновяване на съдебното производство, приключило с влязло в сила определение за прекратяването му.
Частният жалбоподател не излага конкретни доводи за неправилност на определението. Иска делото служебно да бъде съединено с гр.д. № 1815/08г. по описа на САС, V с-в, висящо според твърденията му във ВКС. На следващо място заявява, че като правозащитник с учредената от него Българска лига за правата на човека към ООН, не се нуждае от защитник – адвокат в България.
Определението е правилно.
Молбата на частния жалбоподател, квалифицирана като молба за правна помощ, съдържа искане жалбата на К. да бъде приподписана от назначен от съда служебен защитник, който да посочи практика на ВКС. Правилно САС е констатирал, че частната жалба срещу определението на същия съд от 30.06.2009г. по ч.гр.д. № 1642/2009г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на Д. К. , не следва задължително да се приподпише от адвокат, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, ГПК, а не на чл. 274, ал. 3 ГПК, при която ВКС се произнася предварително по допускане на касационното обжалване. Приподписването от адвокат на частната касационна жалба е задължително само в последната хипотеза, съгласно чл. 284, ал. 2, ГПК поради характера на производството.
Законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Молителят не е представил никакви доказателства за установяване на имущественото си и семейно положение. Правилна е и преценката на съда, основана на разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП, съгласно която правна помощ не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна.
По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, от № 1* от 30.11.2009г. по ч.гр.д. № 1642/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: