Определение №600 от 42305 по ч.пр. дело №4890/4890 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600

С. 28.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4890 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 4412 от 26.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 2375 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 30.05.2014г. по гр.д. № 42102/13г. на Районен съд София за връщане на исковата му молба поради неизпълнение на дадени от съда указания в срок. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Следва ли съда да информира лицето, на което е допусната правна помощ за това обстоятелство?”
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател е предявил иск срещу Министерство на здравеопазването [населено място] за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на несвоевременно явяване на екип на „Спешна помощ” в дома му на 4.10.2008г.
С разпореждане от 8.11.2013г. съдът е оставил без движение исковата му молба, като е дал срок за отстраняване на констатирани нередовности.
Последвала е молба от ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и за назначаване на правна помощ, които са уважени.
С определение от 17.01.2014г. на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по гр.д.№ 42102/13г.на СРС, като адвокат М. е определена за процесуален представител.
На 19.02.2014г. тя е подала молба до съда с искане за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания и съдът я е уважил, продължавайки срока с още един месец.
На 1.04.2014г. адвокат М. е уведомила съда, че „ищецът не се е свързал” с нея, поради което не е в състояние да посочи „конкретен размер на вредите, в какво се изразяват те и да посочи доказателства”.
Без по делото да са налице данни, ищецът да е уведомен за предприетите от съда действия, с определение от 30.05.2014г. по гр.д. № 42102/13г.,Районен съд София е върнал подадената искова молба.
В. съд е потвърдил определението с формалния мотив за липса на изпълнение на дадените указания, въпреки предоставения срок от 22.11.2013г. до30.05.2014г.
При тези данни, поставеният от жалбоподателя въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, съставлява годно общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване, защото не е уреден изрично и по него не е налице установената практика. Съображенията за това са следните:
В ГПК /глава десета, част първи/ най-общо са уредени въпросите, касаещи правната помощ, като са регламентирани съдържанието, задължението за напътване, предоставянето, прекратяването и лишаването и техните последици от правна помощ. В Закона за правната помощ /ЗПП/ подробно са регламентирани компетентните органи, вида, обхвата, достъпа до системата за правна помощ, реда за предоставяне и за заплащане. Изрично е посочена целта на закона /в чл.3/ – да се гарантира равен достъп на лицата чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, но не е конкретизиран начинът, по който тя да бъде постигната. Доколкото ЗПП е средството, чрез което държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи /включително върху съда/ тежи отговорността да предприемат всички необходими действия, така че предоставеното право да бъде реално реализирано и определеният по реда на закона защитник ефективно да съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се от правна помощ лице. Доколкото правната помощ, изразяваща се в процесуално представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът – независимо, че няма изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и проверка дали предоставената правна помощ реално се осъществява.
Пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен.
С. получаване на уведомлението от 1.04.2014г. от адвокат М. и след като е констатирал, че до 30.05.3014г./когато е постановил акта си/, формално предоставената правна помощ, реално не е осъществена /поради липса на установени отношения между процесуалния представител и нуждаещото се от правна помощ лице/, съдът е следвало да извърши проверка, да установи причините и в зависимост от конкретната ситуация да предприеме съответните действия. Следва да се има пред вид, че отговорността за реалното осъществяване на предоставената правна помощ е на съда. Той не може да върне подадена искова молба поради неотстраняване на констатирани нередности, след като е приел, че страната не може да се справи сама, констатирал е необходимост от правна помощ и я е назначил, без да се е уверил, че назначеният процесуален представител е действал в изпълнение на задължението по чл.44 ал.2 ЗА – да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на ЗПП със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. Последиците от евентуално недобросъвестно поведение от страна на назначения от съда представител не могат да са в тежест на нуждаещата се от правната помощ страна.
Гореизложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за Районен съд София за предприемане на действия за реално осъществяване на предоставената правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от П. М. Н. от [населено място] [улица] против въззивно определение № 4412 от 26.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 2375 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 4412 от 26.02.2015г. по в.ч.гр.д. № 2375 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 30.05.2014г. по гр.д. № 42102/13г. на Районен съд София и
ВРЪЩА делото на Районен съд София за предприемане на действия за реално осъществяване на предоставената правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed