Определение №600 от 43031 по ч.пр. дело №2440/2440 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600
гр. София, 23.10.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2440/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 161 от 28.07.2017 г., постановено по т. д. № 1727/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството – частен жалбоподател срещу решение № 43 от 10.02.2017 г. по в. гр. д. № 915/2016 г. на Окръжен съд – Плевен и са присъдени разноски на ответника по жалбата Д. К. А. в размер на 300 лв.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода в определението, че разрешеният с въззивното решение правен спор е търговски и допустимостта на касационното му обжалване следва да се преценява съобразно ограничението на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол по търговски дела. Навежда оплакване, че съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е нарушил закона като не е зачел определението на Апелативен съд – Велико Т. по ч. гр. д. № 183/2017 г., с което е отменено разпореждане на Окръжен съд – Плевен за връщане на касационната жалба като недопустима и е указано тя да бъде администрирана за разглеждане от касационната инстанция. Излага доводи, че Върховният касационен съд е следвало да се произнесе по касационната жалба, за да констатира недопустимост на обжалваното с нея въззивно решение и да даде отговор на повдигнатата, но неразрешена от инстанциите по същество, препирня за подведомственост и подсъдност на спора с оглед основанието на предявения по делото иск.
Ответникът по частната жалба Д. К. А. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.09.2017 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на [фирма], съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение по гр. д. № 915/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е обезсилено решение на Районен съд – Плевен и е прекратено производството по предявения от [фирма] против Д. К. А. частичен иск за заплащане на сумата 5 000 евро – част от вземане за неустойка с общ размер 30 000 евро по декларация за конфиденциалност и лоялност от 29.09.2011 г. във връзка със сключен комисионен договор, не подлежи на касационен контрол поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. Изводът за недопустимост на касационното обжалване е мотивиран с търговския характер на спора, разрешен с въззивното решение – спор за вземане, породено от сключен комисионен договор, който е търговска сделка, и с цената на предявения като частичен иск, която е под предвидения в чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Съдебният състав е преценил, че при преценката за допустимост на касационната жалба не е обвързан от положителното произнасяне от страна на Апелативен съд – Велико Т. в определение по ч. гр. д. № 915/2016 г., с което по реда на чл.274, ал.2 ГПК е отменено разпореждане на Окръжен съд – Плевен за връщане на жалбата като недопустима и е указано тя да бъде администрирана и изпратена на касационната инстанция.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2, изр.1 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.50/2015 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
Предмет на обжалване с подадената от [фирма] касационна жалба е решение на въззивен съд, постановено по предявен като частичен иск с цена 5 000 евро за заплащане на неустойка, уговорена в комисионен договор. Комисионният договор е абсолютна търговска сделка – чл.1, ал.1, т.5 ТЗ, което предопределя търговския характер на произтичащия от нея правен спор. Цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв. Предвид търговския характер на спора и цената на предявения иск правилен е извода на първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК и че подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Доводите на частния жалбоподател, че спорът неправилно е квалифициран като търговски, не кореспондират със съдържанието на заявената искова претенция, поради което не се възприемат от настоящия съдебен състав.
Неоснователен е доводът в частната жалба, че първият състав на ВКС, Търговска колегия, е нарушил закона като не е зачел определението на Апелативен съд – Велико Т., с което е констатирана допустимостта на касационната жалба. Преди да разгледа касационната жалба, с която е сезиран, Върховният касационен съд е задължен да извърши самостоятелна преценка дали жалбата е процесуално допустима. Констатацията на въззивния съд, че е подадена допустима касационна жалба, не лишава касационния съд от правомощия да провери допустимостта на жалбата и ако я счете за недопустима, да откаже разглеждането й. Поради изложеното изводът на състава на ВКС, че не е обвързан от положителното произнасяне по допустимостта на касационната жалба от страна на Апелативен съд – Велико Т., е законосъобразен.
Осъществяването на касационен контрол от страна на Върховния касационен съд върху валидността, допустимостта и правилността на обжалваното с касационна жалба въззивно решение е възможно, когато решението подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба е допустима. В случаите по чл.280, ал.2 ГПК, в които определена категория въззивни решения са изключени по законодателен път от обсега на касационното обжалване, Върховният касационен съд няма правомощия да проверява дали решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е констатирал, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение попада под ограничението на чл.280, ал.2, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. След като решението не може да бъде предмет на касационен контрол, евентуалната му недопустимост, на която се позовава частният жалбоподател, не би могла да предпостави допустимост на предприетото обжалване. С оглед на това правно неиздържана е тезата на частния жалбоподател, че твърдяната от него недопустимост на въззивното решение е налагала касационната инстанция да разгледа жалбата, за да обезсили недопустимото решение и да върне делото за ново разглеждане с указания за разрешаване на възникналия между страните спор относно подведомствеността и подсъдността на предявения иск.
В частната жалба са развити съображения, че касационното обжалване на въззивното решение е допустимо по силата на задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС. Указанията в цитираното тълкувателно решение се отнасят до хипотезата на подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, докато в случая – както правилно е прието в обжалваното определение, е приложимо разрешението в т.8 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, не подлежи на касационно обжалване, ако цената на иска е под 5 000 лв. за граждански дела и под 10 000 лв. за търговски дела /в редакцияна на чл.280, ал.2 ГПК преди изменението от ДВ бр.50/2015 г./.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на сумата 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.09.2017 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 28.07.2017 г., постановено по т. д. № 1727/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 43 от 10.02.2017 г. по в. гр. д. № 915/2016 г. на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. А. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.16, сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар