О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
Гр. София, 18.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2098/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. и Е. М. М. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Й., срещу решение № 211/02.02.2015 г. по в.гр.д. № 3645/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което е обезсилено решение № 4 56916.06.2014 г. по гр.д.№ 6508/2012 г. на СГС, ГК, І ГО, 6 състав и производството по делото е прекратено.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение, водещи до неговата недопустимост и неправилност. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на САС за решаване на спора по същество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да се формулира правен въпрос, се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, като основание за служебното му допускане до касация. Поставен е и следният материалноправен въпрос: Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингирано връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260 ал.2 КЗ /понастоящем – отменен/ във връзка с чл.202 ал.2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в Регистъра на Гаранционния фонд?, по който въпрос се твърди осъществяване на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация ЗК У. АД [населено място] не е депозирал писмен отговор срещу подадената касационна жалба.
Ответникът по касация – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник ю.к. Ш., изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество счита същото за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. На посоченото основание тя е допустима и следва да бъде извършена преценка относно предпоставките за допускане на обжалваното решение до касация.
Предвид обстоятелството, че въззивният съд не е разгледал спора по същество, а е прекратил производството като недопустимо, поради липса на активна процесуалноправна легитимация, заявеният от касаторите материалноправен въпрос няма значение за така постановения резултат от въззивната проверка. За да формира решаващия си извод за недопустимост на исковете на настоящите касатори /главен срещу ЗАД В. АД [населено място] и евентуален срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД/ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния баща и наследодател М. М. М., поч. на 10.11.2011 г., в резултат смъртта на неговия син М. Г. К., поч. на 22.11.2010 г., причинена при ПТП на 5.11.2010 г., съставът на САС е приел, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично и не се наследява, а се прекратява със смъртта на неговия носител. С погасяването на материалното право се погасява и възможността същото да бъде защитено по съдебен ред. Липсата на право на иск води и до липса на надлежна легитимация на наследниците, т.к. двете са взаимно свързани. Без значение е наличието или липсата на отправена претенция от наследодателя към причинителя на увреждането, респ. застрахователя, както това е изрично посочено в опр. № 169/31.02.2009 г. по ч.т.д.№ 11/2009 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО. По отношение на евентуалния ответник важат същите изводи, при отчитане, че наследодателят М. М. е отправил искане към Фонда за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. преди смъртта си. Съдът е приел, че съгласно чл.288 ал.11 КЗ /отм./ увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, само ако Фондът не се произнесе по подадената до него молба за обезщетение в срока по ал.7, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Приел е, че спазването на тази процедура е задължително и е предпоставка за упражняване на правото на иск, но искането до фонда не може да се приравни на упражнено право на иск. Предявяването на иск по чл.288 ал.1 т.2 б.А вр. ал.11 КЗ /отм./ не се явява продължение на процедурата по чл.288 ал.11 КЗ /отм./. И ако към този момент правото на иск е прекратено поради смъртта на носителя му, то не може да бъде упражнено дори и да са налице предпоставките на чл.288 ал.11 КЗ /отм./. При това, искът може да бъде предявен и преди изчерпването на горната процедура, видно от чл.288 ал.11 предл.1 КЗ /отм./, т.е. двете производства могат да се развиват паралелно, което обстоятелство в случая не е било налице.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не са налице общите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Макар че въз основа на служебното си задължение по чл.269 ГПК въззивният съд е преценявал допустимостта на предявените искове, изводите му в тази връзка не се отразяват върху допустимостта на постановеното от него решение, а касаят единствено правилността му. Ето защо във връзка с оплакванията за неправилна преценка по спора относно допустимостта на исковото производство, касаторите е следвало да формулират конкретни процесуалноправни въпроси, с оглед изискванията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, доколкото не са налице предпоставките за служебно допускане на решението до касация, съгласно цитираното ТР, а касационният съд няма правомощие сам да извежда правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, нито да обосновава непосочени от страната допълнителни основания за достъп до касационно разглеждане на жалбата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 211/02.02.2015 г. по в.гр.д. № 3645/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: