Определение №601 от 43455 по ч.пр. дело №4714/4714 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 601

гр.София,

21.12.2018г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

пРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. №4714 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Обжалвано е определение от 25.09.2018т. по гр.д.№5127/2017г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. в частта му, с която е допълнено определение № 66 от 14. 02. 2018г. по гр. дело № 5127/2017г. по описа на ВКС, ІІІ гражданско отделение досежно съдебно – деловодните разноски, като е осъден К. З. Д. да заплати на П. М. П., сумата 300 лв. /триста лева/ – съдебно – деловодни разноски в производството пред ВКС.
Частният жалбоподател К. З. Д. , чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения и моли да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че са налични по делото доказателства за извършването на съдебни разноски от П. М. П. за адвокатско възнаграждение, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, поради което молбата му по чл. 248 ГПК е основателна. Прието е за основателно възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., направено от К. З., предвид обстоятелството, че молителят П. М. П. е ангажирал адвокат за производството по отмяна, но не е подал отговор на молбата и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила определение преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, при което не е извършвал процесуални действия, извън ангажираната адвокатска защита. Посочено е, че размерът на адвокатския хонорар следва да бъде намален до минимума, посочен в приложимия по аналогия чл. 9, ал. 4, изр. първо от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Прието е, че следва да се присъди в полза на П. М. П. хонорар за един адвокат до установения в чл. 9 ал. 4, изр. първо от Наредбата минимум от 300 лева.
Определението е правилно.
Съставът на ВКС, ІІІ г.о. е счел, че липсва правен интерес за молителя К. С. да иска отмяна на цялото съдебно решение по отношение на всички ответници, извън наследодателя му В. З. В., и с определение № 66 от 14. 02. 2018г. е оставил без разглеждане като недопустима молбата за отмяна на окончателното решение в частта му досежно предявените искове срещу Т. А. Б., П. П. П., Я. П. А., Р. П. Г., Ж. Д. А., С. М. П., П. М. П., П. М. П., К. И. И. и Е. И. И., и е прекратил производството по отношение на тези ответници.
В срока за обжалване на определението от 14. 02. 2018г., с молба вх. № 3335 от 30.03.2018г П. М. П., чрез адв. М. Т. е поискал да му бъдат присъдени разноски за производството по отмяна.
При тези данни съдът правилно е приел за неоснователно възражението на К. З., че П. М. не е участвувал в производството и не е представил своевременно необходимите документи, доказващи извършването на разноски. Установено е, че на ответниците по молбата за отмяна /след които е и П. М./ е връчен препис от същата, били са редовно призовани за насроченото открито с.з. за 29. 03. 2018г., за което са упълномощили адвокат, който да осъществява процесуално представителство. След като производството по отношение на П. М. е било прекратено, последният, чрез своя адвокат, своевременно, в срока за обжалване на определението за прекратяване на производството спрямо него, е представил договор за правна защита и съдействие, според който договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. е платено в брой, но съдът с оглед направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ето защо оплакването на жалбоподателя, че определението е неправилно и не следва да се присъждат разноски на ответника по молбата за отмяна П. М., е неоснователно и обжалваното определение следва да се потвърди. В случая в съответствие с процесуалните разпоредби е прието, че същият е участвал в производството по молбата за отмяна и има право на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2018т. по гр.д.№5127/2017г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. в частта му, с която е допълнено определение № 66 от 14. 02. 2018г. по гр. дело № 5127/2017г. по описа на ВКС, ІІІ гражданско отделение досежно съдебно – деловодните разноски, като е осъден К. З. Д. да заплати на П. М. П., сумата 300 лв. /триста лева/ – съдебно – деловодни разноски в производството пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение №97 от 26.5.2009 по търг. дело №583/583 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                      №      97 София,  26.05.2009 година             Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
today