Определение №606 от 42153 по гр. дело №2071/2071 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 606

Гр.С., 29.05.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2071 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Г. – в чиито права на основание чл.227 ГПК като касатори са конституирани наследниците й по закон Б. И. Г. и Р. И. Г., срещу решение №.745/1.12.14г. по г.д.№.1137/14 на Пловдивски апелативен съд – с което е потвърдено решение №.1554/11.07.14г. по г.д.№.3806/134 на Пловдивски окръжен съд.
Ответните страни А. И. Г. и Т. Л. Г. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е намерил предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е отхвърлен. В. инстанция е приела, че ответниците са доказали, че са полагали за ищцата необходимите грижи за гледане и издръжка в пълен обем през цялото време. Мотивирала се е, че доведените от тях свидетели са установили, че те са живеели с нея в едно домакинство и са полагали грижи за гледането и издръжката й ежедневно и в достатъчен обем. Посочено е, че от обстоятелството, че след получения от прехвърлителката през 2012г. инсулт, особено в първите две критични седмици, и двете й дъщери са се включили в грижите – като дъщеря й Б. започнала да я посещава по-често, да й носи храна и да я къпе, не следва извод, че ответниците са абдикирали от задълженията си. Действията на дъщерите са възприети като морален акт на съпричастност към болен родител. Отразено е изрично, че факта, че ответниците не са се противопоставили на тези действия и че дъщерята Б. е започнала да предявява претенции за качеството на полаганите от тях грижи, не означава, че те не са изпълнили задълженията си – две-три няколко часови посещения на болен родител не означават поемане на цялостното обгрижване, а морален акт на подкрепа, като през останалите часове – извън синовните посещения, грижите за ищцата са били полагани от ответниците в пълен обем според задълженията им по договора.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната практика на ВКС /решение №.363/26.05.10 по г.д.№.756/09, ІІІ ГО на ВКС/ по материалноправния въпрос ”дали полагането на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя, закупуване на лекарства на същата, изцяло поети от трето лице поради неизпълнение на тези задължения от приобретателите, са морален акт на съпричастност към болен родител или представляват неполагане на грижи и непредоставяне на средства за издръжка на възрастната инвалидизирана прехвърлителка съобразно нуждата й от чужда помощ в ежедневието, което обуславя основателността на искането процесният договор да бъде развален?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният материалноправен въпрос съдържа условие, което не е налице. В. съд не е приел, че приобретателите не са изпълнили задължението си за полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството и закупуването на лекарства на прехвърлителката. Напротив – изрично е посочил, че те са изпълнили в пълен обем задължението си за издръжка и гледане, като спорадичните посещения – два-три пъти седмично по няколко часа на дъщерята на ищцата, и полаганите през това време от нея грижи не означават поемане на цялостно обгрижване, а морален акт на подкрепа. Предвид изложеното поставеният въпрос е неотносим към решаващата воля на съда и не съставлява годно общо основание за допускане на касация съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, цитираната практика касае последиците от неприемане на кредитора на предлаганото от длъжника изпълнение и е неотносима към изведения въпрос. С оглед на всичко посочено по-горе, основанието на чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Други правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК изложението не съдържа. Доколкото в останалата му част се правят оплакванията за неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице пълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящото производство за предварителна селекция на жалбите съгласно чл.288 ал.1 ГПК.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1700лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.745/1.12.14г. по г.д.№.1137/14 на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА Б. И. Г. и Р. И. Г. да платят на А. И. Г. и Т. Л. Г. 1700лв. /хиляда и седемстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Определение №183 от 10.11.2009 по гр. дело №1583/1583 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                 Р Е Ш Е Н И Е                                           №  183                            София, 10.11.2009 год.                      В   И М Е Т О  Н А  

Прочети »

Решение №127 от 23.3.2009 по нак. дело №97/97 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

           Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е № 127 гр. София, 23 март 2009г.  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение,

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
bilgi