О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 08.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2197/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 410 от 11.06.2019 г. по ч.т.д. № 310/2019 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, втори състав, с което е потвърдено определение № 441 от 01.02.2019 г. по т.д. № 680/2016 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, с която съдът е обезсилил заповед за изпълнение № 212 от 18.01.2016 г. и изпълнителен лист от 20.01.2016 г. издадени по ч.гр.д. № 361/2016 г. на Районен съд – Варна в следните части: по отношение на длъжника „Димов Къмпани“ ЕООД и само за: сумата 114 843.76 евро – част от дължима главница по договор за банков кредит от 16.08.2006 г., с последващи анекси, ведно със законната лихва от 14.01.2016 г.; сумата 9 240.72 евро- просрочена редовна лихва; сумата 17 893.99 евро – наказателна лихва и за сумата 242.50 евро – комисионна за управление.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението. Счита, че след като посочените суми са събрани принудително в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден изп.лист, след издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, то това не означава липса на правен интерес от иска по чл.422 ГПК и съответно не е основание за отхвърляне на иска, нито за обезсилване на заповедта за изпълнение. Твърди, че в производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник са предявени само тези вземания по банковия кредит, които не са погасени в рамките на индивидуалното принудително изпълнение . Оспорва изразеното от въззивния съд разбиране, че в откритото производство по несъстоятелност на длъжника, банката е следвало да предяви всички свои вземания по заповедта за изпълнение, а не само неудовлетворените в изпълнителното производство.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, по изрично формулирани в изложението правни въпроси, с приложена практика на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба „Димов Къмпани“ ЕООД /н/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Атакуваното въззивно определение, с което Апелативен съд – Варна е потвърдил определението на ОС-Варна за частично обезсилване на издадена в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове по чл.274, ал.3 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично предвижда, че на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая, определението на АС-Варна не попада в императивно посочения обхват на допустим касационен контрол. Макар и потвърденото определение на първата инстанция да е последица от прекратяването на образуваното исково производство по чл.422, ал.1 ГПК, на основание чл.637, ал.2 и ал.6 ТЗ, определението за прекратяване не е обжалвано с въззивна частна жалба и то е влязло в сила, както изрично е констатирано и в съобразителната част към определението на АС – Варна. Затова не би следвало да се преценява дали въззивното определение попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С обжалваното пред ВКС въззивно определение не се дава разрешение по същество и на друго производство по см. на т.2 на чл.274, ал.3 ГПК, като в тази насока настоящият състав съобразява и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4125 от 15.07.2019 г., подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, срещу определение № 410 от 11.06.2019 г. по ч.т.д. № 310/2019 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, втори състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: