О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 03.11.2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 4178 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на николай Б. С. чрез адв. Д. С. от ВАК срещу определение №2049 от 09.06.2015 г по в. гр.д 359/2015г на Варненски окръжен съд , с което молбата на жалбоподателя за допълване на въззивното решение с произнасяне по иска за издръжка за минало време е оставена без разглеждане .
Варненски окръжен съд е констатирал ,че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по иска за присъждане издръжка за минало време (чл. 144 във вр. чл.149 СК, предявен за периода 15.09.2013 – 30.06.2014г ) ,какъвто иск действително е бил заявен с исковата молба заедно с иск ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка , считано от предяване на иска. Позовал се е на съществуващия ред за допълване на първоинстанционни решения по чл. 250 ГПК, приложим и ако те са обжалвани. Съдът е изтъкнал като недопустимо да допълва въззивното решение и предвид пределите на въззивната жалба , в която не е имало оплакване във връзка с пропуска ,нито отправено искане за допълване на съдебно решение ,като оплакванията на жалбоподателя – ищец са били единствено във връзка размера на определената месечна издръжка .
Частният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на определението, тъй като счита , че е обжалвал изцяло решението на РС Варна , а в него липсва произнасяне по иска за издръжка за минало време .
Частната жалба е неоснователна .
Правилна е констатацията на Варненски окръжен съд относно предметните предели на спора пред въззивната инстанция. В случая Варненски районен съд действително не се е произнесъл по целия спорен предмет , произнасяне по иска за присъждане на издръжка за минал период липсва в решението . В срока по чл. 250 ГПК обаче ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение, включително като съдържание на въззивната му жалба (като оплакване за непълнота ,неприсъждане на нещо поискано), в който единствено случай за въззивния съд би възникнало процесуалното задължение да изпрати делото на първостепенния съд за разглеждане на молба с правно основание чл. 250 ГПК , независимо от останалите оплаквания на жалбоподателя и липсата на формално позоваване на нормата .Недопустимо е въззивният съд служебно да допълва диспозитива на първоинстанционното решение при постановяване на собственото си решение , или след като вече го е постановил , по молба на страната да допусне пред себе си производство по чл. 250 ГПК с искания от молителя предмет. Когато искането за допълване е било част от съдържанието на жалбата , но сезираният въззивен съд не е направил съответната констатация и не е върнал делото за допълване на решението, тогава молбата за допълване не би се явила просрочена въпреки наличието на второинстанционно решение и следва да бъде разгледана по реда на чл. 250 ГПК от съответния първостепенен съд , а не да бъде оставяна без разглеждане . Случаят обаче не е такъв . Ищецът ще следва да предяви иска си отново .
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно , съобразено с приложимия процесуален ред. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя в сила определение №2049 от 09.06.2015 г по в. гр.д 359/2015г на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.