Определение №609 от 42153 по гр. дело №1954/1954 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 609

С. 29.05.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1954 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Ж. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 17018 от 24.09.14г. по в.гр.д.№ 13855 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 25.05.11г. по гр.д. № 4326/09г.на Районен съд София в частта, в която е прието за установено на основание чл.124 от ГПК, че декларация по чл.264 от ДОПК от 20.12.2007г., нотариално заверена с рег. № 5533 от 20.12.2007г., декларация по чл.264 от ДОПК от 21.01.2008г., нотариално заверена с рег. № 407 по описа на нотариус К. и декларация по З., нотариално заверена с рег. № 408 от 21.01.2008г. по описа на нотариус К. са неистински документи, защото не са подписани от А. П. и е отменено решението от 25.05.11г. в останалата част, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на А. Ж. П., починал в хода на производството и заменен от наследника си А. Ж. П. /негов син/ срещу Л. А. И. и Л. Ц. К. с правно основание чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД, че пълномощно рег. № 5531 от 20.12.2007г. по описа на нотариус К. е нищожно поради липса на съгласие, иск с правно основание чл.26 ал.2 изр.3 от ЗЗД за нищожност поради липса на предписана от закона форма и иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.1 от ЗЗД за нищожност поради противоречие със закона, като са присъдени разноски.
Доколкото решението на съда за нищожност на оспорваната сделка зависи от заключението на приетата по делото експертиза, въззивният съд е постанови акта си въз основа на изготвената пред него тройна съдебна-графологическа експертиза. Същата е допусната на основание чл.266 ал.3 от ГПК, след преценка на въззивния съд, че районният в нарушение на установените правила, е оставил без уважение направеното пред него искане за допускане на тройна експертиза, като е решил делото без да е събрал безспорни доказателства за авторството на оспорените документи. В. съд не е кредитирал изготвените основно и допълнително заключение пред първата инстанция, като се е мотивирал, че основното е работило по копия и вещото лице не е дало категоричен отговор дали подписите и ръкописните текстове са положени от първоначалния ищец, а допълнителното съдържа отговор на несъотносими към предмета на спора въпроси.
При тези факти, като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните поставени три въпроса: 1. Длъжен ли е съда да обсъди всички относими и допуснати доказателства, които са представени по делото, при това в тяхната съвкупност?, 2. Ако по делото са приети няколко експертизи с идентични задачи, но с различни заключения на вещите лица, съдът длъжен ли е да изложи съображения кое възприема и защо? и 3. Допустимо ли е събирането на нови доказателства във въззивното производство, които са могли да бъдат поискани и събрани в срок пред първата инстанция и които правилно не са били допуснати от районния съд? Позова се на множество решения на ВКС, от които задължителна практика по поставените въпроси съставляват само постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.4744/08г. на ІІ г.о., от 25.10.2013г. по гр.д.№ 1301/13г. на ІV г.о., № 174 от 12.01.2011г. по гр.д.№ 36/10г.на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира присъждане на направените разноски без да представя списък, доказателства за техния размер и за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При гореизложените мотиви, първите два поставени от касатора въпроси отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите изводи на съда. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съобразно установена практика, въззивният съд е обсъдил всички изготвени по делото заключения на вещи лица, съпоставил ги е и е изложил доводи кое възприема и защо. При преценката си за наличие на хипотеза на чл.266 ал.3 от ГПК, даваща основание за събиране на нови доказателства, въззивният съд се е ръководил от изяснената в практиката /включително и в посоченото от касатора решение № 174/2011г. на І г.о./ идея на законодателя, че преклузия не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила /състоящо се в случая в извода му, че поисканата тройна експертиза е несъотносима при липса на други надлежни доказателства по делото/.
Третият поставен от касатора въпрос, който съдържа две твърдения, едното, че допуснатото от въззивния съд доказателство е могло да бъде събрано пред първата инстанция /което не е вярно, защото тя е отказала събирането му/ и второто, че правилно е отказано събирането му от районния съд, не отговаря на изискванията по чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост. Въпросът е фактически, касае преценка за правилност на изводите на съда по събиране и обсъждане на доказателствата и съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС по него не може да се допусне касационно обжалване.
Поради липса на доказателства за реално извършени разноски, искането на ответната страна /което с оглед изхода на делото е основателно/ следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17018 от 24.09.14г. по в.гр.д.№ 13855 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на Л. А. И. за присъждане на разноски като недоказано.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар