Определение №61 от 39839 по ч.пр. дело №15/15 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 61
 
София, 26.01.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска Колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година в състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
                  ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  15/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. И. Н. – от гр. П. срещу Определение № 206 от 22.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 424/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателката иска да се отмени и да се постанови друго, с което да се остави в сила първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнително дело № 20077810400509/ 07 на ЧСИ Г. Д. -рег. № 781.
С Молба от 13. ХІ.2008 г. жалбоподателката поддържа основания за допускане н касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като излага съображения в подкрепа на довода, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предявеният отрицателен установителен иск е вероятно основателен, като от представените доказателства не може да се направи извод за действия, довели до прекъсване на погасителната давност. Жалбоподателката представя копия от: Определение от 18.VІ.2001 г. на СГС по ч.гр.д. № 711/ 2001 г. за условията за допускане обезпечение на иска, Решение № 1* от 23.VІІІ.1962 г. по гр.д. № 986/ 1962 г. на ВКС за доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, Решение № 2* от 15. ХІ.1966 г. по гр.д. № 1273/ 1966 г. на ВКС за началото на давностния срок и Решение № 860 от 20. Х.1999 г. по гр.д. № 595/ 1999 г. на ВКС за прекъсване на погасителната давност.
Ответникът по частната жалба ”У” А. – гр. С. с писмен Отговор възразява, че частната жалба е недопустима, излага и съображения, че е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иска, което въззивният съд е отказал, както и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска и е постановено друго, с което е отказано обезпечение на иска за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, вземането, за чието принудително събиране е образувано изп.д. № 20077810400509/ 07 на ЧСИ Г. Д. , рег. № 7* с обезпечителна мярка спиране на изпълнението на посоченото изп.дело. Изложени са съображения, които се свеждат до това, че ищцата не е доказала вероятната основателност на предявения отрицателен установителен иск, който не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Съдът е изложил, че ищцата не е направила алтернативно искане обезпечението да се допусне при внасяне на гаранция, която да покрива преките и непосредствени вреди, които ще претърпи ответникът, ако обезпечението е неоснователно, поради което не следва да се обсъжда възможността обезпечението да се допусне при гаранция.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос е съществен – кои са условията за допускане обезпечение на бъдещ иск и следва ли да се допусне исканото обезпечение при гаранция, без да има искане от молителя в този смисъл – който въпрос се решава противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателката не излага съображения и не доказва да са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
По същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства и т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 191 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право и когато ищецът не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т. 1.
От изложеното следва, че в преценката на съда е да допусне обезпечение на иска с представяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда размер, за което не е нужно да има някакво алтернативно искане от ищцата, както неправилно е прието в обжалваното определение. В случая с оглед вида на иска – отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът няма вземане към ищцата, и поддържаното основание – погасяване на вземането по давност – искът поначало не би могъл да бъде подкрепен с доказателства, които го правят вероятно основателен (твърдението е, че вземането не се дължи поради погасяването му по давност). Затова исканото обезпечение следва да се допусне при условията на чл. 391 ал. 2 ГПК – след внасяне на гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. С оглед цената на иска 289 838.95 щ.д., ведно със законната лихва и разноски 10 744 лв., и при съобразяване размера на преките и непосредствени вреди, които евентуално ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно, на основание чл. 391 ал. 3 ГПК размерът на гаранцията съдът определя на 50 000 лв.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20077810400509/ 07 на ЧСИ Г. Д. , рег. №781, при представяне от ищеца на гаранция 50 000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯВА Определение № 206 от 22.VІІ.2008 г. по ч.гр.д. № 424/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него постановява:
ДОПУСКА на основание чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК обезпечение на иска, предявен от “Н“Уникредит Б. ” А. – гр. С. за признаване за установено, че вземането, за което е образувано изп.дело № 20077810400509/ 07 на ЧСИ Г. Д. , рег. №781, не се дължи, тъй като е погасено по давност, с обезпечителна мярка Спиране на изпълнението по изп.дело № 20077810400509/ 07 на ЧСИ Г. Д. , рег. №781, при представена от ищеца ГАРАНЦИЯ, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, в размер на 50 000 лв.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: