Определение №611 от 43397 по тър. дело №1138/1138 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

София, 24.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1138/2018 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 20020 от 12.02.2018 г., подадена от „Ултрастрой” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 8380 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 16010/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ – Д състав, с което е потвърдено решение № 15582 от 07.10.2016 г. по гр.д. № 74974/2015 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 113 състав. С първоинстанционното решение „Ултрастрой” ЕООД е осъдено да заплати на „Транскомплект –Инженеринг” ЕООД сумата 21 129.89 лв., на основание чл.92, ал.1, във вр. с чл.21 от сключен на 05.06.2012 г. Рамков договор за покупко-продажба на строителни материали, ведно с разноски по делото.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според дружеството касатор, ищецът не е доказал иска по основание и липсват доказателства за относимостта на представените фактури и експедиционни бележки към договора от 05.06.2012 г. Счита за неприложима разпоредбата на чл.301 ТЗ, на която се е позовал СГС. Макар и да не оспорва продажбите на бетонови смеси по приложените по делото фактури, касаторът твърди, че те са извършени в условия на свободна търговия, а не в резултат на договора.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Във връзка с първото основание са поставени следните въпроси: 1. Дължи ли се неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД, когато договорът не е произвел действие по отношение на страните, а същите са осъществявали помежду си търговска дейност при условията на свободна търговия, необвързана от условията на конкретния договор и 2. Поражда ли се право да претендира неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД за някоя от страните, при положение че липсва започнало изпълнение по договора между страните.
Ответникът по касация – „Транскомплект – Инженеринг” ЕООД, ЕИК[ЕИК], /правоприемник на „Булбетон” ЕООД/, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за установено, че страните са обвързани от рамков договор от 05.06.2012 г. за покупко-продажба на строителни разтвори, в изпълнение на който са представените по делото двустранно осчетоводени фактури и експедиционни бележки. Възприемайки изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, решаващият съд е счел за приложима неустоечната клауза, обективирана в чл.21 от договора, определяща размера на обезщетението за неизпълнено в срок задължение на дружеството – купувач да заплати доставените му стоки. Размерът на исковата претенция по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.21 от рамковия договор, е определен съобразно тази експертиза. Въззивният съд е приложил и презумпцията по чл.301 ТЗ, предвид надлежното осчетоводяване на процесните фактури и приемането на доставените от ищеца строителни материали, без възражения.
Въззивният съдебен състав е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответното дружество /сега касатор/ за необвързаност на процесните доставки на бетонови смеси с рамковия договор.
При постановяване на решението е използвана и процесуалната възможност по чл.272 ГПК за препращане към мотивите на първата инстанция.
Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от дружеството касатор правни въпроси не попадат в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Те са изведени въз основа на твърдения, че покупко-продажбите на бетонни смеси, обективирани в процесните фактури, са осъществявани при условията на свободна търговия и не са обвързани от условията на сключения рамков договор, съответно, че не се дължи претендираната договорна неустойка при забавено изпълнение на основното задължение на купувача. Тези твърдения обаче не са възприети от решаващия съд, което е достатъчно да се счете, че така поставените въпроси са съотносими към правилността на решението, както всъщност е мотивирано и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в тази част. Съобразявайки задължителните за съдилищата постановки по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия по селекция на жалбите ВКС не би могъл да се произнася по поддържаните основания за касиране. В случая, отговорът на въпросите предпоставя проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд, която може да се реализира само след евентуално допуснато касационно разглеждане на делото.
Независимо от липсата на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не се установява и поддържаното допълнително основание, тъй като твърдяната липса на съдебна практика не покрива изискванията на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл е и т.4 от цитирания акт на нормативно тълкуване.
Твърдението на касатора за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт е мотивирано с това, че решението на СГС е неправилно, немотивирано, необосновано, като съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба.
Касационен контрол не би могъл да бъде допуснат и на това ново, самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, въведено със ЗИД ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. Съгласно формираната практика на ВКС, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, искането за достъп до касационен контрол на посоченото основание е основано на оплаквания, попадащи в обхвата на основанията по чл.281, т.3 ГПК, без да е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е изцяло неоснователно.
При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 200 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 8380 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 16010/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ – Д състав.
ОСЪЖДА „Ултрастрой” ЕООД да заплати на „Транскомплект – Инженеринг” ЕООД сумата 1 200 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар