Определение №612 от 42552 по търг. дело №2930/2930 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 612

гр. София, 01.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2930 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №212 от 06.07.2015г. по т.д.№313/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение №186 от 09.03.2015г. по т.д.№1351/2014г. на Варненски окръжен съд и вместо това е отменено решението на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 25.07.2014г., по иска с правно основание чл.74 от ТЗ на П. С. И..
К. жалбоподател поддържа, че решението е постановено по недопустим процес, тъй като правният интерес на ищеца от искова защита по реда на чл.74 от ТЗ е погасен с оглед отпадането на качеството му на съдружник. Твърди, че след провеждането на атакуваното общо събрание срещу ищеца е било проведено принудително изпълнение върху притежаваните от него дружествени дялове от капитала на [фирма], [населено място], по реда на чл.517 от ГПК. Твърди,че му е връчено съобщение от ЧСИ С. Я., рег. номер 719, с район на действие ОС В., по изп. дело №20147190400883, към което е било приложено изявление на взискателя [фирма] относно прекратяване на участието на ищеца П. С. И. като съдружник в дружеството на основание чл.517 ал.3 от ГПК. Поддържа, че с връчването на изявлението на взискателя е настъпило прекратяването на членството на съдружника П. И., поради което е отпаднал правният му интерес от водене на делото и предвид това производството е следвало да бъде прекратено. Моли да бъде обезсилено обжалваното въззивно решение и да бъде прекратено производството по делото. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Допустим ли е искът на ищеца, в случай, че в хода на производството по конкретното дело спрямо ищеца е проведено принудително изпълнение върху дружествените му дялове по реда на чл.517 от ГПК? 2. В кой момент се погасява членственото правоотношение на съдружника при проведено принудително изпълнение върху дружествените му дялове по реда на чл.517 от ГПК? 3. Следва ли правният интерес на ищеца по конкретното дело да бъде налице до завършване на делото? Поддържа, че постановеното въззивно решение противоречи на задължителните разяснения в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС и ТР №8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС на РБ, обективирана в решение №101/25.06.2012г. по т.д.№877/2011г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ т.о., съгласно което изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника по изпълнението като съдружник по реда на чл.517 ал.3 от ГПК е самостоятелно основание за прекратяване на членството в О..
Ответникът по жалбата П. С. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че решението на въззивния съд е правилно, обосновано, постановено е в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на всички процесуални правила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първите два поставени в изложението на [фирма], [населено място], по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правни въпроси не са обусловили изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на решенията на проведеното на 25.07.2014г. общо събрание на дружеството. Тези въпроси изобщо не са били обсъждани, доколкото дружеството касатор не е въвело в производството пред първата и въззивната инстанция фактически твърдения и не е представило доказателства за провеждането на принудително изпълнение върху дяловете на съдружника П. С. И.. Независимо от това тези въпроси следва да бъдат обсъдени, тъй като са свързани с наведените от касатора доводи за недопустимост на производството и на постановеното въззивно решение. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Поставените от касатора въпроси са свързани с твърдението му, че правният интерес от предявяването на иска по чл.74 от ТЗ отпада ако в хода на производството ищецът изгуби качеството съдружник – в случая поради проведено принудително изпълнение върху дяловете му от капитала на ответното дружество, при което изявлението на взискателя е връчено на дружеството след датата на общото събрание от 25.07.2014г. В решение №128 от 19.11.2009г. по т.д.№269/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се приема, че в производството по чл.74 от ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството на съдружник или акционер в дружеството, решенията на ОС на което се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 от ТЗ, няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска. Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е съобразена и от Варненски апелативен съд. Поради това всички доводи за настъпилото след провеждането на общото събрание от 25.07.2014г. прекратяване на членството на ищеца по реда на чл.517 от ГПК са без значение за допустимостта на предявения иск по чл.74 от ТЗ и постановеното по него въззивно решение на Варненски апелативен съд.
Третият поставен от касатора въпрос, е относим към предмета на спора, но по отношение на него не е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Доколкото активната легитимация за предявяването на иска по чл.74 от ТЗ се преценява с оглед качеството на съдружник на ищеца към момента на провеждане на общото събрание, чиито решения се оспорват, то настъпилите впоследствие обстоятелства са без значение за изхода на производството по предявения иск. Поради това и тази легитимация не би могла да отпадне в хода на производството, след като се преценява с оглед качеството на ищеца в точно определен момент във времето и то предхождащ предявяването на иска. Предвид изложеното преценката на въззивния съд за допустимостта на предявения иск по чл.74 от ТЗ не противоречи на задължителните разяснения на ТР №8 от 27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски тъй като от него не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №212 от 06.07.2015г. по т.д.№313/2015г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар