6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
Гр. София,24.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1203/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на : 1. Р. С. С. с ЕГН 7612138264; 2. „Марго 77” ООД, ЕИК[ЕИК]; 3. „Варна Парадайс” ООД, ЕИК[ЕИК] и 4. „Джънгъл” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 274 от 13.12.2017 г. по в.т.д. № 437/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 289 от 26.04.2017 г. по т.д. № 1617/2015 г. на Окръжен съд – Варна за уважаване на предявения от „ВИП България Инвест” ЕООД отрицателен установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК. С решението е прието за установено в отношенията между страните, че вземането на „Марго 77” ЕООД срещу длъжниците : „Варна Парадайс” ООД, „Джънгъл” ООД и Р. С. С., в размер на 565 570 лв., инкорпорирно в запис на заповед от 16.07.2010 г. за сумата от 600 000 лв., обезпечаващо договор за паричен заем от 01.07.2010 г., и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1728/2012 г. на РС-Търговище, е несъществуващо и недължимо.
1. Според касатора Р. С., атакуваното въззивно решение е недопустимо, евентуално неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Оспорва своята пасивната легитимация, с доводи, че макар да е солидарно задължен към „Марго 77” ЕООД, не е длъжник на присъединилия се взискател по изп.дело – „ВИП България Инвест” ЕООД. Поддържа се още, че въззивният съд не е преценил оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразното конституиране на ищцовото дружество като присъединен взискател, което рефлектира върху правилността на решението.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на решението. Това самостоятелно основание е основано на твърдения за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.464, ал.1 ГПК, тъй като ищецът няма качеството на кредитор, предвид незаконосъобразното му конституиране като взискател по изп.дело. Възпроизведени са поддържаните в жалбата доводи за липса на пасивна легитимация по предявения иск.
2. В касационната жалба, депозирана от „Марго 77” ООД, се поддържат основанията по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Доводите за недопустимост на решението са основани не само на липса на пасивна легитимация на Р. С., но и на недопустимо предявен частичен иск и нередовност на исковата молба. Твърди се, че въззивният съд е преценявал неотносими доказателства и не е обсъдил поддържаните във въззивната жалба оплаквания. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на обжалването поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност – чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.
3. Касаторът „Варна Парадайс” ООД поддържа оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, евентуално – за неправилност, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране.
В изложението за допускане на обжалването се сочи, че обуславящият въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е следният: В случай на предявен иск по чл.464, ал.1 ГПК и оспорване действителността на вземането по договор за заем, подлежат ли на самостоятелно изследване обстоятелствата относно имущественото състояние на заемодателя към момента на сключване на договора и произхода на предоставените в заем средства. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, с твърдения, че ищцовото дружество не е кредитор на Р. С., поради което незаконосъобразно то е конституирано като присъединен взискател, а от друга страна, че частична искова претенция по чл.464, ал.1 ГПК е недопустима.
4. В подадената от „Джънгъл” ООД касационна жалба са релевирани оплаквания, идентични с тези, сочени в жалбата на „Варна Парадайс” ООД.
Искането за допускане на касация е по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК, основано на твърдения за: липса на правен интерес от иска; за недопустимо конституиране на ищцовото дружество като взискател по изп.дело № 20127130400281 на ЧСИ Л. Т. и недопустимо предявяване на частичен иск, съответно за : неправилно свързване на счетоводни записвания с действителността на сключената сделка и неправилно изследване на въпроса за произхода на средствата по сключени от „Марго 77” ЕООД договори с трети лица – за осигуряване на парични средства за предоставяне на заем на длъжниците по изп.дело.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото e постъпил отговор на жалбите от ответника по касация – „ВИП България Инвест” ЕООД, с който се оспорват исканията за допускане на касационно обжалване, на всички релевирани основания. Изразено е становище и за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, насочени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като е спазен преклузивния срок по чл.283 ГПК. Поради това те се преценяват като процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., след самостоятелна преценка на доказателствата по спора е приел за установено, че ищцовото дружество е присъединен взискател по изп.дело № 281/2012 г. на ЧСИ Л. Т., при условията на чл.456, ал.2 ГПК, по отношение на длъжника „Варна Парадайс” ООД, както и по отношение на длъжника „Джънгъл” ООД, за посочените суми, въз основа на влезли в сила решения на ОС-Варна. Посоченото изп.дело е образувано след инициирано от „Марго 77” ЕООД заповедно производство по чл.417, т.9 /сега т.10/ ГПК и влязла в сила заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници: „Варна Парадайс” ООД, „Джънгъл” ООД и Р. С. за вземане по запис на заповед от 16.07.2010 г. за сумата 600 000 лв. При безспорно установени, чрез удостоверения по висящите изп.дела, обстоятелства, вкл. и за непогасените вземания, въззивният съдебен състав е извел извод, че ищцовото дружество е лигитимирано да оспорва вземането на взискателя „Марго 77” ЕООД, а така също, че има правен интерес да води иска по чл.464, ал.1 ГПК вкл. и срещу ответника Р. С., тъй като той е солидарно задължен към първия ответник по вземането на последния към длъжниците на ищеца, съответно е пасивно легитимиран по иска, вкл. и с оглед на обстоятелството, че С. е страна по оспореното правоотношение – договор за заем от 01.07.2010 г., обезпечен с издадения запис за заповед. Въззивният съдебен състав е преценил данните по спора и доказателствата във връзка с подлежащото на установяване каузално правоотношение, вкл. и установената от икономическата експертиза липса на счетоводни записвания при заемодателя „Марго 77” ООД през 2010 г. Изразено е становище за недоказаност на реално предаване на суми по договори на последното дружество с трети, неучастващи в процеса лица, а така също и за липса на заемно правоотношение между „Марго 77” ООД и останалите ответници. Това становище е мотивирано не само въз основа на констатациите на вещото лице, но и с оглед на влязлата в сила присъда по НОХД № 816/2014 г., с която управителят на дружествата – длъжници по изп.д. № 281/2012 г. Т. К. е признат за виновен в това, че за периода 01.07. – 16.07.2010 г. съзнателно е действал против интересите на „Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл” ООД – подписал е договор за паричен заем за сумата 500 000 лв. и е издал запис на заповед за сумата 600 000 лв., като от деянието са настъпили значителни щети в размер на 600 000 лв. Изведен е извод, че с така постановената присъда е прието, че дружествата са задължени, без реално получаване на сумата.
Въз основа на всички релевантни доказателства е преценено, е предявеният отрицателен установителен иск е основателен, предвид отсъствието на реално заемно правоотношение между ответниците, като е потвърдено първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – В. решение.
Като неоснователно следва да се прецени твърдението на всички касатори за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт – изцяло, или само по отношение на ответника Р. С.. Независимо от частичното несъвпадение на доводите, с които се обосновава този селективен критерий в приложените към жалбите изложения, по делото липсват данни за нередовност на исковата молба, или за липса на правен интерес за ищцовото дружество от воденето на отрицателен установителен иск по чл.464, ал.1 ГПК по отношение на непогасената част от оспореното вземане на първоначалния взискател. Доводите на касаторите за незаконосъобразност на допуснато от ЧСИ присъединяване на ищцовото дружество като кредитор по реда на чл.456 ГПК, принципно не биха могли да бъдат преценявани в рамките на производството по иска с правно основание чл.464, ал.1 ГПК. Действително, тези доводи са разгледани от въззивния съд, но в друг аспект – с оглед пасивната материалноправна легитимация на ответника С., като в подробните мотиви към атакуваното решение те са отхвърлени като неоснователни. Правилността на изразеното от решаващия състав становище не би могло да бъде предмет на преценка в настоящото производство по селекция на жалбите, в какъвто смисъл е и т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Като недоказано следва да се прецени и поддържаното от дружествата – касатори самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно формирана практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново основание за допускане на касационно обжалване, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърденията на дружествата-касатори за очевидна неправилност на атакуваното решение са основани на доводи, пряко релевантни към поддържаните от тях основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, произнасянето по които е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК.
Формулираният от касатора „Варна Парадайс” ООД въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е изследвал „самостоятелно” обстоятелствата относно имущественото състояние на заемодателя, а е извел крайните си изводи въз основа на всички доказателства във връзка с оспореното от присъединения взискател вземане. Освен това, твърдяната от този касатор липса на съдебна практика не покрива изискванията на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на доказателства за действително сторени такива.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОЖАЛВАНЕ на решение № 274 от 13.12.2017 г. по в.т.д. № 437/2017 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: