О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
Гр.София, 13.11.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2286/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. М. Е. от [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу определение № 609 от 29.05.2018 г., постановено по ч.т.д.№ 1127/2018 г. на Старозагорския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 375 от 12.02.2018 г. по гр.д.№ 5872/2017 г. на Старозагорския районен съд за прекратяване на производството по предявените от частния жалбоподател искове с правно основание чл.58 ал.1 ЗК за отмяна на решенията по т.3 и по т.4 от дневния ред, взети на извънредно общо събрание на член-кооператорите на кооперация ЗК ЗАГОРЕ, проведено на 12.08.2017 г., като недопустимо.
В частната жалба се сочи, че въззивното определение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се моли за отмяната му. Допълнително в срока за отстраняване на нередовности са обосновани конкретните пороци по чл.281 т.3 ГПК, от които обжалваният акт страда, както и е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. В него жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280 ал.2 пр. 3 ГПК, както и формулира правни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК – разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС /и други решения на съдилища с по-нисък ранг/, а именно: „1. Може ли член-кооператор, чиито права и законни интереси са накърнени от решения на общото събрание на кооперацията, на което не е присъствал, да се позове на извършено вписване на нови обстоятелства в Търговския регистър, където тези решения са представени, като момент на узнаване за съдържанието на решенията, които го засягат?; 2. Проверявайки спазен ли е срокът по чл.58 ал.3 ЗК при преценка за допустимостта на иска по чл.58 ал.1 ЗК, с еднаква доказателствена тежест ли се ползват извършеното вписване в Търговския регистър и косвените свидетелски показания, сочещи на друг момент на узнаване на взетите решения от общото събрание на кооперацията, различен от момента на вписване?”. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи съдебната практика, на която обжалваното определение противоречи, респективно позоваването на това допълнително основание е бланкетно.
Против частната касационна жалба е постъпил отговор от ответника – ЗК ЗАГОРЕ, чрез процесуалния пълномощник, в който се изразява подробно становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по частната жалба, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен акт, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е редовна.
В мотивите на обжалваното определение съставът на въззивния съд е приел, че когато ищецът – член-кооператор излага твърдения, че не е присъствал на събранието и сочи дата на узнаване, фактите на узнаването и неговия момент подлежат на доказване от ищеца, като е възможно това да стане и с косвени доказателства. Това означава, че моментът на узнаването може да е свързан с възприемане на други факти и обстоятелства, но при преценката им в тяхната съвкупност да се обосновава извод за конкретен момент на узнаване за решенията, които се атакуват. Например, при твърдение за момент на узнаване чрез справка в Търговския регистър, от значение би била датата на извършеното вписване. В настоящия случай обаче съдът е преценил, че ищецът е узнал за взетите решения 10 дни след провеждане на събранието – 12.08.2017 г., като в този смисъл са показанията на разпитан по делото свидетел, който лично го е уведомил за решенията. Тези доказателства установяват по-ранен момент на узнаване от твърдяното от ищеца, че е разбрал за решенията едва след вписването им в Търговския регистър на 29.09.2017 г., поради което предявената на 13.10.2017 г. искова молба е преценена като недопустима – подадена след двуседмичния преклузивен срок по чл.58 ал.3 ЗК.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато, поради следното:
Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, респективно – изхода по делото. Формулираният първи въпрос в изложението на частния жалбоподател по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на горните изисквания, т.к. съдът не е формирал извод, че ищецът не може да се позове на вписванията в ТР, за да обоснове момента на узнаване по чл.58 ал.3 КЗ, а е приел, че доказателствата по делото установяват друг, по-ранен момент на узнаване за атакуваните решения на общото събрание на кооперацията. По отношение на втория въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е преценил свидетелските показания като „косвени”, а като преки доказателства за момента на узнаване за решенията, поради което той също не се явява обуславящ за решаващата правораздавателна воля на съда. Извън изложеното дотук, жалбоподателят не е обосновал и допълнително селективно основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване в съответните посочени в закона хипотези, за чието наличие касационният съд да направи проверката си.
Липсват данни и за очевидна неправилност на обжалвания акт, като основание за достъп до касация. Както вече много пъти съставите на ВКС – Търговска колегия са се произнасяли, очевидната неправилност, като квалифицирана и тежка форма на коментирания порок, не е идентична с неправилността на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” или е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона. Актът би могъл да е очевидно неправилен и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, но не и когато необосноваността следва от неправилното възприемане на фактическата обстановка или необсъждането на доказателства. С оглед така изброените релевантни критерии, обжалваното определение не може да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Предвид този изход на спора в касационната инстанция, в полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят сторените за защитата му разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като предварително направеното в частната касационна жалба възражение по чл.78 ал.5 ГПК се преценява като необосновано и неоснователно.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 609/29.05.2018 г. по ч.т.д.№ 1127/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. М. Е. с ЕГН 3702177568 от [населено място], общ. Стара Загора да заплати на кооперация ЗК ЗАГОРЕ с ЕШК[ЕИК] сумата 500 /петстотин/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: