2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 617
София,14.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 647 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Д. М. Д., упражняващ търговска дейност под фирма „ Г. Б. – Д. Д.“, с адрес на управление в [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 50 от 13.01.2011 год., по в.т.д.№ 399/ 2010 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 412 от 27.04.2010 год., по т.д.№ 1035/2008 год. в частта за уважените срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 25 164.00 лв., представляваща неплатена цена за доставени 233 кв.м. бетон В-20 по фактура № 433/-5.06.2007 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 385.81.00 лв., обезщетение за забава за периода 01.09.2007 год.- 22. 04. 2008 год., предявени от ЕТ Г. Б. М., упражняващ търговска дейност под фирма „Г.-Г. М.“.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.281, т.З ГПК. Основното възражение на касатора е, че към датата на предявяване на иска вземането на ищеца за доставените на строителния обект на ответника бетон и бетонови добавки е погасено чрез плащане на менителничния дълг, по издаден като обезпечение на каузалната сделка между страните запис на заповед, което обстоятелство въззивният съд необосновано не е взел предвид, игнорирайки предприетото изпълнение по образуваното въз основа на издаден изпълнителен лист по чл.237, б.“е“ ГПК / отм./ изпълнително дело.
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които групирани са: за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение,послужило като основание за неговото издаване, произтичащо от договори за продажба и доставки; за дължимостта на вземането по каузалното правоотношение, при реализирани менителнични права на кредитора; за разпределение на доказателствената тежест в процеса – обхвата и предмета на установяване, за които е задължен кредиторът, носител на вземането по каузална и менителнична сделки, при направени лични възражения от длъжника срещу записа на заповед в производството по предявен осъдителен иск за заплащане дължимите по каузалната сделка суми е в противоречие с практиката на съдилищата и със задължителната съдебна практика на ВКС.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК: № 103 от 24.06.2009 год., по т.д.№ 717/2008 год. на И-ро т.о. и № 173/ 12. 01.2011 год., по т.д.№ 901/2009 год. на I-во т.о., на по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК -решение № 268 от 02.04.2009 год., по гр.д.№ 108/2008 год. на III г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване , поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на извършена цялостна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказано наличието на валидно възникнала помежду им облигационна връзка, породена от сключен неформален договор за търговска продажба на бетон, в количество и на цена документирани в приложената и неоспорена в хода на процеса фактура № 433/05.06.2007 год., както и осъществено от продавача предаване на доставената стока на ответника, като купувач, с цената на която последният е останал задължен и това му неизпълнение е достатъчно за ангажиране договорната му отговорност по реда на чл.327, ал.1 ТЗ, във p. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Позовавайки се на безспорно съществуващите трайни търговски отношения между страните, заключението на изслушаните съдебно счетоводни експертизи и отсъствието на преки доказателства, че процесната продажба е каузалното правоотношение, в обезпечение изпълнението на купувача по което е издаден записа на заповед от 10. 04. 2007 год. за сумата 100 000 лв. от страна на последния, послужил като несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.“е“ ГПК/ отм./, решаващият съд е отрекъл основателността на въведеното от касатора, като ответник, възражение за погасяване на дълга му чрез принудително плащане на менителничното му задължение, съвпадащо изцяло със задължението му по каузалната сделка.
Поради недоказване обезпечителната функция на процесния запис на заповед, за което обстоятелство, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доказателствената тежест е на ответника, решаващия съд е отрекъл да е основателно, поради липса на допустим предмет- две насрещни и еднородни вземания и въведеното при условията на евентуалност като защитна позиция на последния и правопогасяващото му възражение за прихващане.
Следователно от решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставените от касатора правни въпроси, независимо, че са непрецизно и твърде общо формулирани, имат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото при произнасяне по въведените възражения- за погасяване на задължението по каузалната сделка, чрез погасяване на менителничното задължение по твърдяния, като издаден за обезпечаването и запис на заповед и за евентуално прихващане.
Разрешаването им, обаче, не е в отклонение от задължителната съдебна практика, цитирана от касатора, поради което основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- отсъства.
При изграждане на решаващите си правни изводи въззивният съд не е отрекъл, че за ответника по предявен осъдителен иск, основана на чл.327, ал.1 ТЗ отсъства правен интерес инцидентно да установи в процеса, че поради плащане на менителничния дълг, вземането на кредитора по каузалната сделка, послужила като причина за издаване на менителничния ефект е погасено чрез плащане, нито, че поради абстрактния характер на записа на заповед, каузалните правоотношения между страните, обусловили неговото издаване са без значение, а въз основа на извършената преценка на конкретния събран по делото доказателствен материал е счел, че в разглеждания случай не е доказано издаденият запис на заповед от 10.04.2007 год. за сумата 100 000 лв. да има обезпечителен характер по отношение на каузалната сделка между страните – процесната търговска продажба. Затова извършеното на поемателя плащане в образуваното въз основа на издаден по реда на чл.237, б.“е“ ГПК/ отм./ изпълнителен лист срещу издателя на ефекта, изпълнително производство, според решаващите изводи на въззивния съд, няма погасителен ефект за дълга на последния към кредитора по каузалната сделка, независимо от персоналното им съвпадение и не го освобожадава от него.
Или, от гореизложеното следва, че изразеното с обжалвания съдебен акт разбиране по поставените материалноправни въпроси, касаещи всъщност връзката между издаден запис на заповед и съществуващо каузално отношение между страните е в пълно съгласие с приетото в задължителната съдебна практика, която освен посочената от касатора -решение № 103/ 2009 год., по т.д.№ 717/2008 год. на II т.о. и решение № 173/ 2011 год., по т.д.№ 901/2009 год. на I-во т.о. на ВКС, включва и решения на ВКС, ТК, всичките постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 121/01.07.2009 год. по т. д. № 55/2009 год. на II т. о.; № 78/ 17.07.2009 год. по т. д. № 29/2009 год. на I т. о.; № 141/ 08. 03. 2010 год. по т. д. № 798/2008 год. на II т. о. и № 41/ 22. 04.2010 год. по т. д. № 575/2009 год. на II т. о. и според която, както в производството по предявен установителен иск, положителен или отрицателен, така и при предявен осъдителен иск установяването на връзката между издадения менителничен ефект и каузалните отношения между страните, както и разглеждането на възраженията, основани на последните, при оспорване на вземането на кредитора по издаден запис на заповед е всякога допустимо, което обуславя неоснователността на твърдяното противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до правилността на изградените от въззивния съд правни и фактически изводи и тяхното съответствие с доказателствата по делото, то като въпрос относим към основанията за касационно обжалване, тази преценка, съдържаща се в мотивите на обжалваното решение, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси, изключва по отношение на тях да е приложимо основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което същото не следва да бъде разглеждано – арг. от т.З на TP №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на поставените от касатора въпроси на процесуалното право, намерили разрешение в обжалвания въззивен съдебен акт.
Освен, че с цитираното решение на П-ро т.о. на ВКС № 103/2009 год., по т.д.№ 717/2008 год., поставено по реда на чл.290 и сл.ГПК, съставът на касационната инстанция се е произнесъл относно разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск, основан на чл.254 ГПК/ отм./, какъвто не искът по чл.327, ал.1 ТЗ, във p. с чл.79, ал.1 ЗЗД, с който Софийски апелативен съд е бил сезиран, то възприетото от въззивния съд разрешение относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, при инцидентно заявено искане за установяване връзката между издаден запис на заповед и разглежданата каузална сделка, предмет на спора, не е в отклонение от приетото с посочената задължителна съдебна практика, според която всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като поемателят, като кредитор, независимо от процесуалното си качество, трябва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът възраженията си- абсолютни срещу формата и съдържанието на ефекта или лични, основани на каузалните правоотношения, вкл. и погасяване на задължението му по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед.
Именно съобразно тези правила за разпределение на доказателствената тежест, установени и с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, въззивният съд е счел, че доказателствената тежест за твърдяния обезпечителен характер на процесния запис на заповед по отношение сключената между страните продажба, е на ответника.
В този смисъл е и създадената незадължителна практика на ВКС, израз на която е приложеното с касационната жалба решение № 268/2009 год., по гр.д.№ 108/2008 год. на III г.о., но същата при наличие на задължителна практика на касационната инстанция по така поставения въпрос на процесуалното право не следва да бъде подробно обсъждана, тъй като обективно не би могла да бъде източник на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да и бъдат присъждани такива, на осн. чл.78, ал.З ГПК и същите следва да останат за страните, така както са направени от тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 50 от 13.01.2011 год., по в.т.д.№ 399/ 2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: