Определение №619 от 41135 по търг. дело №618/618 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619
София, 14.08.2012 г.
4

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 618 /2011 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 271 от 16.02.2011 год., по гр.д.№ 848/2010 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 12.07.2010 год., по гр.д.№ 12313/2009 год. за уважаване на предявения от А. Я. С. от [населено място], [община] срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 19 900 лв. до 39 900 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон» касационно основание по чл.281, т.З ГПК.
Основното възражение въведено с касационната жалба е срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че при определяне дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди по предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента не следва да бъде съобразен договорно определения лимит на тази отговорност според застрахователната полица и действащите подзаконови нормативни актове, които я уреждат и който в разглеждания случай, отнесен към общия брой пострадали лица от процесното ПТП се изчерпва с конкретизираната в касационната жалба сума от 19 900лв..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.З, тЛ ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът поддържа, че по обуславящия решаващите правни изводи на въззивния съд въпрос на материалното право – „При иск за застрахователно обезщетение, основан на чл.226, ал.1 КЗ,аналогичен на чл.407, ал.1 ТЗ/ отмУ, при увредени повече от едно лице, съдът обвързан ли е със застрахователната сума по договора, съгласно чл.267, ал.З КЗ или е свободен да присъди обезщетение и над лимита по полицата, като съобрази само критериите на чл.52 ЗЗД?“, е налице противоречие в съдебната практика.
Като израз на същото са посочени решения на ВКС: № 149 от 05. 10. 2010 год., по т.д.№ 1031/2009 год. на П-ро т.о. и № 520 от 16.05.2005 год., по гр.д.№ 827/2004 год..
Ответната по касационната жалба страна по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на визираното противоречие, поради липса на обективна идентичност между делата, чиито решения са посочени за съпоставка и алтернативно срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да потвърди обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, поради което е изградил краен правен извод за наличие на основание за ангажиране безвиновната отговорност на застрахователя за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпила в резултат на виновно предизвиканото на 11.12.2004 год. от застрахования водач на моторно превозно средство- л.а. „Опел- А.“, с ДК № Е 89-40А ПТП, смърт на майка му – б.ж. на [населено място] – К. Г. С..
Отчитайки характера и интензитета на понесените от ищеца, неин син, болки, страдания и отрицателни емоции, предвид съществуваща силна привързаност между загиналата и последния, както и факта, че двамата са живеели в едно домакинство хармонично и безконфликтно дълги години въззивният съд е счел, че сумата от 39 900 лв. отговаря на общественото изискване за справедлива обезвреда на пострадалия по см. на чл.52 ЗЗД, поради което е присъдил същата.
Като неоснователно, поради въвеждането му след срока по чпЛЗ! ГПК и отсъствие на ангажирани в рамките на същия доказателства за влезли в сила решения за обезщетяване на пострадали от същия деликт лица, въззивният съд е преценил възражението на ответника за изчерпан лимит на отговорността му, възлизащ по застрахователната сума по полицата и съгласно чл.9, алЛ, т.1, изр.2 от действащата Наредба № 4/ 24.09.2003 год./ отм./, при две и повече увредени лица, на 240 000 лв. .
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като включващ се в предмета на спора е релевантен за крайния изхода на делото, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, отсъства въведеното от касатора основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно постановките в т.З на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешавай противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, постановено по реда на ГПК/ отм./, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
В случая освен, че твърдяното противоречие не е налице, то предвид задължителния характер на цитираното от касатора решение на второ търговско отделение на ВКС № 149/ 05. 10.2010 год., по т.д.№ 1031/ 2009 год., визираното основание следва да бъде преквалифицирано като такова по т.1 на чл.280, алЛ ГПК.
При наличие на създадена задължителна съдебна практика по отношение на поставения от касатора правен въпрос, критерия за селекция по т.2 на чл.280, алЛ ГПК е въобще неприложим, поради което решение № 520 от 16.05.2005 год., по т.д.№ 827/2004 год. на П-ро т.о. на ВКС не следва да бъде обсъждано.
Преценено по същество в контекста на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на И-ро т.о. на ВКС № 149/05.10.2010 год., по т.д.№ 1031/2009 год. не обуславя правен извод за различно възприето, спрямо даденото с обжалвания съдебен акт на въззивния съд, разрешение на поставения от касатора въпрос на материалното право.
При постановяване на крайния правен резултат по цитираното по- горе дело съставът на касационната инстанция е приел, че когато увредените лица са повече от две сборът от обезщетенията за неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя не може да надхвърля застрахователната сума по договора, с която отговорността на последния е лимитирана, поради което при недостиг на същата, с оглед определените на правоимащите лица обезщетения, за които по делото са били ангажирани доказателства, тези обезщетения трябва да бъдат намалени пропорционално и при спазване на съотношението между общия им размер за всички пострадали, определени от застрахователя по реда на чл.16 от Наредба № 24/ 2006 год. за задължителното застраховане и застрахователната сума по договора, а за неполучената разлика може да бъде ангажирана само отговорността на делнквента. Следователно доколкото с обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд не е отрекъл, че отговорността на застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е ограничена в определените от договора или нормативен акт предели, нито е приел, че посочената в застрахователния договор парична сума не е горната граница на отговорността му при две и повече увредени лица, но с оглед конкретните данни по делото е счел, че при така събраните по делото доказателства, ангажирани в рамките на преклузивния срок по чл.131 ГПК, касаторът, в качеството си на ответник по прекия иск, основан на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ не е доказал, че сборът на всички дължими обезщетения на останалите пострадали от процесното ПТП, наред с ищеца, лица, насочили иска си пряко срещу него се съизмерява с пределите на лимита от 240 000 лв., то твърдяното с касационната жалба съставомерно несъответствие във вр. с приложението на материалния закон, обуславящо наличие на противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице. Различният правен резултат по отделните съпоставяни дела в случая е обусловен единствено от различните факти и доказателства по същите, което не е въздигнато от законодателя като основание за допускане на касационното обжалване, поради съществуващо противоречие със задължителната практика на ВКС и изразеното разбиране, застъпено и в т.2 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е в пълно съгласие с вмените от процесуалния закон функции на касационната инстанция на съд по приложението на правото, а не на фактите по конкретен правен спор.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, на осн. чл.78, ал.З ГПК, поради което същите следва да останат за страните, така както са извършени от тях.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 271 от 16.02.2011 год., по гр.д.№ 848/2010 год., в частта му, предмет на касационната жалба на [фирма], гр.София с вх.№ 2287/23.03.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар