Определение №619 от 42156 по гр. дело №2135/2135 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619

Гр.С., 01.06.2015

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2135 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по електропромишленост и текстил „З. С.”, [населено място], срещу решение №.1/5.01.15 по г.д.№.905/14 на Окръжен съд Хасково – с което е обявено за нищожно първоинстанционното решение по делото – №.190/24.10.14 по г.д.№.223/14 на Районен съд Харманли.
Ответната страна И. Г. Л. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е нищожно поради нарушение на изискването решението да е постановено от съдебния състав, участвал в заседанието, когато е завършено разглеждането на делото. Посочил е, че в случая постановилият решението съдия е различен от участвалия в последното съдебно заседание. Този извод въззивната инстанция е направила без въпроса да е бил повдиган от страните или изследван в рамките на въззивното производство, при безспорно вписано име на различен съдия в протокола от последното съдебно заседание на първоинстанционния съд и в постановеното от него решение и при липса на оспорване, респективно поправяне на горепосочения протокол по реда на чл.151 ГПК.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като твърди, че въззивния съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в доклада по делото по чл.286 ал.1 ГПК да укаже на страните, че следва да се представят доказателства за установяване на идентичност на състава на съда, разгледал и решил делото, при наличие на различие в състава, приключил делото, и състава, постановил решението – за да се установи дали това се дължи на явна фактическа грешка или е обективен факт?”; 2. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства за установяване на идентичност на състава на съда, разгледал и решил делото, при наличие на различие в състава, приключил делото, и състава, постановил решението, и да установи дали това се дължи на явна фактическа/техническа грешка?”; 3. „При наличие на различие в състава, приключил делото, и състава, постановил решението, в тежест на кой е да установи дали това се дължи на явна фактическа/техническа грешка?”; 4. „Допустимо ли е при обжалване на въззивно решение, с което е прогласена нищожността на първоинстанционното поради констатирано различие в състава, приключил делото, и състава, постановил решението, да се представят доказателства пред касационната инстанция за това, че това различие се дължи на явна фактическа/техническа грешка, или такива доказателства е била длъжна да събере въззивната инстанция, когато такива доказателства не са били събрани във въззивната инстанция и това основание ли е да се отмени въззивното решение?”; 5. „При различие в състава, приключил делото, и състава, постановил решението, допустимо ли е да се представят доказателства, че това различие се дължи на явна фактическа/техническа грешка, или само наличието на това различие в протокола, на който е приключило разглеждането на делото, и съдебното решение, е основание за прогласяване на нищожността му?”; 6. „Нарушението по чл.235 ал.1 ГПК при наличие на доказателства, че обективно не е налице, а представлява явна фактическа/техническа грешка, води ли до нищожност на постановеното решение?”.
С така формулираните въпроси касаторът цели да постави проблема за начините, по които може да бъде установено в какъв състав е заседавал съда в съдебно заседание, за което е съставен надлежен и неоспорен/непоправен по реда на чл.151 ГПК протокол, респективно допустимо ли е чрез събиране на доказателства в производство пред по-горна инстанция да се приеме нещо различно от отразеното в него. В тази връзка са налице изрични законови разпоредби – чл.150-чл.152 ГПК, регламентиращи съдържанието, реда за поправяне и допълване на протокол за съдебно заседание и доказателствената му сила. Съгласно същите протоколът следва да отразява определени обстоятелства – в това число и състава на съда, провел заседанието; поправянето или допълването му става в едноседмичен срок по искане на всеки участник в процеса; той съставлява доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола такива се смятат за неизвършени. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС /напр. реш. №.353/30.10.2014 по г.д.№ 2126/2014, IV ГО на ВКС/. При това положение, след като страните в процеса не са поискали и постигнали по реда на чл.151 ГПК поправка на протокола от съдебното заседание, в което първоинстанционният съд е дал ход на устните прения – в частта му относно състава, в който е заседавал съда, то този протокол по неоспорим начин установява, че съдът е заседавал именно в отразения в него състав. При тези обстоятелства, като е основал изводите си на надлежно съставения съдебен протокол от последното заседание на първоинстанционния съд – по отношение на който процедура по чл.151 ГПК не е била инициирана, въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС, а поставените въпроси са неотносими.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1/5.01.15 по г.д.№.905/14 на Окръжен съд Хасково.

Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
aabed