1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София 10.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 50/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. К. А. от[населено място], Обл. Пловдив, приподписана от адв. Б. П., срещу определението на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 977 от 20.07.2010г., постановено по ч.гр.д. № 746/2010г., с което е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд, № 1460 от 27.05.2010г. по гр.д. № 1440/2010г., с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
П. окръжен съд е прекратил производството по делото по предявения от Р. К. А. против П. Н. В. иск за установяване, че ответницата няма родствена връзка с лицето Я. К. Г., по съображения за недопустимост на претенцията. Приел е, че съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК установителен иск за факти е допустим само в предвидените от закона случаи. Случаите, в които е допустимо предявяване на искове за установяване и оспорване на произход, са изрично регламентирани от нормите на Семейния кодекс, но настоящият случай не попада в регламентираните хипотези. Не е налице правна норма, която да предвижда възможност да се оспорва или установява родство на едно лице с друго с отделен установителен иск, поради което предявеният от Р. А. иск е недопустим.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос допустим ли е отрицателен установителен иск за произход, които не е сред изброените в СК. Не е обосновала искането си с конкретни доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че не е налице соченото от частната жалбоподателка основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – ТР № 1/2009г., т. 4. В настоящия случай поставеният от жалбоподателката въпрос е разрешен от съда при точно тълкуване на разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК. Не са налице посочените по-горе предпоставки за промяна на създадената съдебна практика относно допустимостта на исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение, нито разпоредбата е непълна, неясна или противоречива.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, І гр. с-в, № 977 от 20.07.2010г., постановено по ч.гр.д. № 746/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: