4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 30.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17.10 , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №931/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение № 2694 от 21.12.2017 г. на САС по т.д. №4359/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по т.д. № 6676/2016 г. на СГС, VІ-1 с-в, с което е уважен искът на „ЮНИОН ИВКОНИ“ООД- [населено място] срещу касатора за сумата от 27 407,24 лева-незаплатена част от цена за осъществен от страна на ищеца обществен превоз за м.08. 2013г. по автобусна линия № 74 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1074/24.10.2007 г., както и сумата от 8 076,14 лева-лихва-обезщетение за забава в плащането за периода: 21.09.13 г.-26.07.16 г., и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.Претендира разноски в размер на 640,76 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от страна на „ЮНИОН ИВКОНИ“ООД- [населено място] срещу касатора СО, съставът на въззивния съд се е основал на съдържанието на уговорките в договор № РД-56-1074/24.10.2007 г., сключен между страните по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници, след проведена конкурсна процедура по посочените в цитирания нормативен акт критерии, вкл. и предложените цени и социални облекчения. Изхождайки от съдържанието на уговорката в чл.5 ал.3,т.1, решаващият спора въззивен състав е зачел действието на договорената в този текст възможност за автоматична промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишната инфлация. Последната е определена, съобразно договорените критерии за това -чл.5 ал.3, а нейната конкретна стойност за м.август 2013 г. е изчислена от в.л. в приетото по делото заключение на ССчЕ. До тези изводи, основани на действителната воля на страните в договора и с оглед неоспорения факт на неговото изпълнение от страна на превозвача, съдът по пътя на тълкуването му по правилата на чл.20 ЗЗД е достигнал до извода за наличие на основание за присъждане на претендираната от ищеца надбавка върху първоначално договорената цена, като дължима за осъществения през тази година превоз на пътници от страна на ищеца по линия №74 от общинската транспортна схема на Столична община. Съдът е изложил мотиви, защо счита възражението за погасителна давност от страна на ответника-възложител по договора за превоз за неоснователно: вземането е периодично и се погасява с кратката три годишна давност по чл.111б „В“ ЗЗД, но този срок не е изтекъл от датата на възникване на вземането за възнаграждение за август 2013 г., съответно с падежи на 20 то число на съответния следващ месец , т.е. за периода от 20.09.2013 г. до датата на депозиране на ИМ в съда-30.08.2016 г.. По изложените съображения искът е уважен със законните последици, ведно с акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси са формулирани такива, свеждащи се до правилността на обжалваното решение по конкретния спор: за правната квалификация на същия, налице ли била неопределеност на престацията в договора, какво било „годишна инфлация” по смисъла на съдържанието на договора, каква санкция следвало да понесе превозвачът за нарушаване на чл.113 ал.4 ЗДДС, от какво основание следвало задължението на превозвача по чл.5 ал.3,т.1 от договора, погасено ли било по давност задължението, за нарушение равнопоставеността на страните при поставяне на въпросите на ССчЕ, как индексът на потребителските цени при определяне на общата годишна инфлация въздействали на цените в транспортния сектор и за неправилно тълкуване на уговорката в чл.5 ал.3 от договора.
Тези въпроси не се явяват правни такива /т.е. по тълкуването на нормативна разпоредба и прилагането на общозадължителна правна норма , съдържаща се в нея/, а представляват оплаквания за незаконосъобразност, като част от тях са напълно неотносими към предмета на спора. Не се обосновава и наличието основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, доколкото липсват изобщо правни въпроси, които да се преценяват, дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ като основание за допускане на касация. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал очевидна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 640,76 лева- възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС, с оглед приложения банков документ за извършено плащане.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2694 от 21.12.2017 г. на САС по т.д. №4359/2017 г.
ОСЪЖДА Столична община- [населено място] да заплати на „ЮНИОН ИВКОНИ“ООД- [населено място] разноски в размер на 640,76 лева-възнаграждение за адвокат за процесуално представителство пред ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.