О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..
Гр.С., ………………2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.5134 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Ч. срещу определение №.14473/17.07.2015 по г.д.№.8550/15 на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 22.05.15 по г.д.№.21556/15 на СРС, 24с., за прекратяване на производството като недопустимо.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение въззивният съд е намерил предявения установителен иск за недопустим и е потвърдил първоинстанционния акт, с който производството е прекратено. Посочил е, че за ищеца не е налице правен интерес от установяване на посочения факт – че изпълнително дело №.201908380405309 на ЧСИ М. Б. е прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради бездействие на кредитора. Отразил е, че се касае за иск за установяване на факт, който съгласно чл.124 ал.4 ГПК е недопустим. Не се касае за факт, за който е посочено в закона, че може да бъде установяван в отделно производство.
Съгласно чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК решенията, респективно определенията на въззивните съдилища, подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 о т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, която е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значие за точното приложение на закона и развитието на парвото: „Правно отношение или едно право, или е факт искането до съда, да се приеме за приемете за установено между ищеца и ответника по настоящото дело, че изп. д. №.201908380405309 на ЧСИ М. Б. с рег.№.838 при КЧСИ с район на действие СГС е прекратено на 3.07.14 по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради изтичане на 2г. от 3.07.12 – последното изпълнително действие по делото до 3.07.14г.?”
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора въпрос не е общ и абстрактен, какъвто визира чл. 280 ал.1 ГПК, а конкретен и фактически. Отговорът му може да бъде даден след разглеждане на спора по същество, а не в настоящата предварителна фаза на селекция по допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно, непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид всичко изложено по-горе не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.14473/17.07.2015 по г.д.№.8550/15 на Софийски градски съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: