О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 626
София, 02.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 296/2015 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
К. Д. С. от София, чрез пълномощника си адв. Цв. И. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 17252 от 08.10.2014 г. по гр.д. № 9195/2014 г. на Софийски градски съд. С възивното решение е потвърдено решение от 17.02.2014 г. по гр.д. № 6886/2013 г. на районен съд София, 59 състав, с което са отхвърлени оскове на касатора срещу Агенция «Митници» с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, както и касаторът е осъден да заплати разноските по делото.
Ответникът А. «М.», София, не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
От касационната жалба и изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК може да се приеме, че се поставя на разглеждане следният въпрос: от кой момент действа прекратителното основание по чл.325, ал.1, т.12 по отношение на възстановен на работа служител – датата на определяне на длъжността за заемане от държавен служител с К. и НПКДА, които са в сила от 01.07.2012 г., или датата на уволнение на служителя, в случая 20.12.2012 г.
Не е обосновано, обаче, наличието на допълнително основание, на базата на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността му, свързани с осъществяването на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма. Не се поддържа, че повдигнатия въпрос се решава противоречиво от съдилищата, нито са представени влезли в сила решения по съответстващи правни хипотези /решение по гр.д. № 17171/2012 г. на Хасковския окръжен съд не е влязло в сила/. В този смисъл Върховният касационен съд не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Независимо от това практика по приложението на чл.325, ал.1, т.12 КТ в случаи, близки до разгледания по делото, обосновават обратен извод – че решението на въззивния съд е правилно с оглед цитираната в първоинстанционното решение практика на ВКС, която е трайна и последователна – законността на уволнението се преценява към момента на извършването му, като към този момент трябва да са осъществени елементите от фактическия състав на приложената правна норма. В случая промяната в нормативната уредба е факт на 1.07.2012 г. и към момента на прекратяване на трудовия договор на 20.12.2012 г. не е съществувала пречка уволнението да се извърши на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17252 от 08.10.2014 г. по гр.д. № 9195/2014 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.