О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 627
София, 02.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 269/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Г. А. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Й. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 17297 от 08.10.2014 г. по гр.д. № 8922/2014 г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е отменено изцяло решение № 70-13 от 28.02.2014 г. по гр.д.№ 40912/2013 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 70 състав и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени обективно съединените искове на касатора срещу [фирма], София, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ във вр.чл. 225, ал.1 КТ – за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 4 000 лв. за периода 27.08.2013 г. до 26.02.2014 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: 1. Дали задължителният при уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, подбор е извършен по критериите на чл.329 КТ? Трудовият стаж относим показател ли е към критерия „професионална квалификация” по смисъла на разпоредбата на чл.329 КТ. 2. При искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, протокола за извършен подбор, достатъчно доказателство ли е за извършването му или следва констатациите в него да бъдат доказани от работодателя при условията на пълно и главно доказване по чл.154, ал.1 ГПК? 3. Когато в акта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, същият препраща към друг акт за извършен подбор, следва ли той да бъде връчен на уволнения работник или служител, с оглед правото му на защита при евентуален иск по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ?
Представени са решения на ВКС по чл.290 ГПК – № 479 от 25.06.22010 г. по гр.д. № 1000/2009 г. на ІІІ г.о.; № 201от 19.06.2012 г. по гр.д. № 757/2011 г. на ІV г.о.; № 113 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 1267/2010 г. /по първия въпрос/; ТР от 16.01.2002 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК; р. № 240 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 936/2011 г. на ІV г.о. /по втория въпрос/. Искането за допускане на касационно обжалване по третия въпрос се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Липсва, обаче, обосновка в коя част решителните мотиви на въззивния съд противоречат на представената задължителна практика на ВКС. Първият въпрос е зададен общо и касае съществото на спора, тъй като отговорът му изисква разбор на събраните по делото доказателства. Поради особеностите на селективната фаза на процеса отговор на този етап не може да му се даде. Що се касае до това дали трудовият стаж може да е един от показателите при определяне професионалната квалификация на работника или служителя трябва да се има предвид, че обикновено той се включва в подлежащите на изследване въпроси, но не винаги се отразява върху критерия ниво на изпълнение на работата. В случая той не е обсъждан, но дори да беше включен в показателите по раздел ІІ „Образование и квалификация”, не би могъл да промени крайният резултат от формираните точки при подбора.
Вторият въпрос е зададен некоректно, тъй като противоречи на данните по делото. Несъмнено е, че работодателят трябва да направи пълно и главно доказване на подбора и начина на извършването му, тъй като той е от значение за законността на уволнението. В случая такова доказване е осъществено с представения протокол за подбор и разпит на свидетел, участник в подбора и пряк ръководител на ищеца, които доказателства не са оспорени и опровергани, нито противоречат на други доказателства по делото.
По третия въпрос също липсва каквато и да е обосновка за наличие на допълнително основание за допускане на обжалването, а само словесно възпроизвеждане на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването по никой от поставените въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17297 от 08.10.2014 г. по гр.д. № 8922/2014 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.