1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
С. 26.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 25/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Х. Н., действащ като [фирма] от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. В., срещу определението на Софийски градски съд, АО, ІІІ с-в, от 01.09.2011г. по ч.гр.д. № 9475/2011г., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд, І ГО, 36 с-в, от 28.02.2011г. по гр.д. № 15 508/2010г., с което е върната исковата молба на [фирма].
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Софийски районен съд е прекратил производството по делото по предявения от [фирма] против [фирма] [населено място] иск за заплащане на сумата 7009,35 лв. като процесуално недопустим. Приел е, че предявеният иск не може да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, нито по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът не е платил електроенергията на ответника, а на наемодателя си [фирма]. Приел е, че в случая не е налице нито една от двете хипотези на неоснователно обогатяване, понеже ищецът не твърди да е платил на ответника директно, нито опосредено, тъй като между тях няма материално правоотношение. С извършеното плащане ищецът е погасил свое задължение към наемодателя си, съгласно т. 7.2 от договора за наем, следователно ищецът е имал валидно основание за плащане на сумата 7009,35 лв. В случая са налице две отделни правоотношения – едното между електроразпределителното дружество и [фирма] и другото между ищеца и неговия наемодател [фирма]. За ищеца липсва правен интерес от завеждане на иска и намеса в правоотношението между [фирма] и [фирма]. Дори да бъде уважен искът, то решението няма да има сила по отношение на адресата на констативния протокол [фирма]. По тези съображения съдът е приел, че ищецът не е активно процесуалноправно легитимиран да предяви иска.
В. съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд със същите мотиви.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за значението на правната квалификация на заявената претенция за разглеждането на иска, обусловил изхода на спора. По съществото на спора излага съображения, че по силата на т.7.2 от договора за наем наемодателят е прехвърлил правата и задълженията си във връзка с отношенията си с [фирма] и [фирма] на наемателя. Поради това плащането не е на [фирма] на основание договор за наем, а чрез наемодателя на [фирма].
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения процесуалноправен въпрос, обусловил изводите на съда за недопустимост на иска, и поради това от значение за решаването на делото.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
Производството, в което съдът проверява наличието на процесуалните предпоставки за предявяването на иска, няма за предмет материалното спорно право. Изложените от първоинстанционния съд, подкрепени от въззивния съд мотиви, свързани с правната квалификация на иска, не са предмет на това производство, освен ако не обосновават липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. В случая съдът е направил извод за липса на правен интерес от предявения иск със съображения, че ищецът е имал валидно основание за плащане на исковата сума. Изложените от съда мотиви в тази връзка са по основателността на предявения иск и не налагат извод за недопустимост на иска. Те са по съществото на спора. По тези въпроси съдът следва да се произнесе с решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, АО, ІІІ с-в, от 01.09.2011г. по ч.гр.д. № 9475/2011г.,
ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийски градски съд, АО, ІІІ с-в, от 01.09.2011г. по ч.гр.д. № 9475/2011г. и потвърденото с него определение на Софийски районен съд, І ГО, 36 с-в, от 28.02.2011г. по гр.д. № 15 508/2010г., с което е върната исковата молба на [фирма].
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател:
Членове: