О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№639
[населено място], 12.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на триднадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1641 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение № 269/14.12.2016г. по т.д. № 2169/2015г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на частния жалбоподател срещу решение № 478/11.03.2015г. по в.т.д. № 3824/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че спорът, по който е подадена касационната жалба не се е развил по два обективно съединени иска с цена на всеки от тях 7 500лв., а по една обща искова претенция за сумата от 15 000 лв. съобразно обективирания в исковата молба петитум. Иска се отмяна на обжалваното определение.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
С постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по два обективно съединени иска, предявени от [фирма] против [фирма] на осн. чл. 94 вр. чл.94а ЗАПСП за заплащане на обезщетение по всеки иск в размер на 7 500 лв. за имуществени вреди за неразрешено използване на фотографско произведение в броя от 11.11.2013г. на в-к „Телеграф“ и на друго фотографско произведение в броя от 20.11.2013г. на същия вестник, заедно със законната лихва върху горните суми от датата на предявяване на исковата молба – 10.12.2013г. до окончателното им изплащане. Видно от исковата молба наведените от ищеца твърдения са, че в два различни броя на вестник „Телеграф“ са били публикувани две фотографски произведения / във всеки брой различно фотографско произведение/, по отношение на които [фирма] се легитимира като носител на изключителното право да ги използва и последният не е дал разрешение на ответника за публикуване. От тези нарушения за ищеца са настъпили имуществени вреди, които са в причинна връзка с неправомерното използване и за обезщетяване на които ищецът претендира общо обезщетение в размер на 15 000лв.
Касационната жалба срещу въззивното решение на САС е подадена на 24.04.2015г. Съгласно действащата към този момент редакция на чл.280, ал.2 ГПК / ДВ бр.100/2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. В случая защитаваното в исковия процес право е правото на обезщетение на титуляра на изключителното право на използване на процесните две фотографски произведения, поради настъпили за него имуществени вреди в резултат на неправомерното използване от страна на ответника на произведенията.
Нормативната регламентация на посоченото субективно материално право предвижда, че съгласно чл. 94 ЗАПСП нарушителят на авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, като обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението и при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Съгласно чл.94а ЗАПСП когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и 4, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението. В разпоредба на чл. 95б ЗАПСП е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното.
Горният анализ на нормативната уредба налага извод, че нарушаването на авторски и сродни права е основание за носене на особен вид деликтна отговорност, разновидност на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. В същия смисъл е и константната казуална съдебна практика, напр. обективираната в Решение № 803/05.12.2005г. по т.д. № 60/2005г. на ВКС, II т.о, Решение № 21/15.04.2009г. по т.д. № 711/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение № 139/28.01.2016г. по т.д. № 1711/2014г. на ВКС, II т.о. След като в случая предметът на спора има гражданскоправен характер и цената на всеки от предявените искове е над установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по граждански дела от 5000лв., решението на САС подлежи на касационен контрол.
Подадената частна жалба е основателна.
Водим от горното, ВКС, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 269/14.12.2016г. по т.д. № 2169/2015г. на ВКС, II т.о. и ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване действията по касационна жалба срещу решение № 478/11.03.2015г. по в.т.д. № 3824/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: