О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
Гр. София, 22.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2057/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ, чрез процесуален пълномощник, против определение № 272 от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4415/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ІІ състав, с което е потвърдено определение № 10695 от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 15055/2014 г. на Софийския градски съд, І г.о. І-6 състав за прекратяване на производството по делото, поради неговата недопустимост.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Моли се същото да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Навеждат се доводи, че делото е било разгледано с участието на съдия, който е следвало да се отведе, на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК, както и се оспорват изводите на въззивния съд, че в хода на съдебното производство е отпаднал правният интерес от разрешаване на предявения спор, с оглед правилата на чл.637 ТЗ.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на следните правни въпроси, зададени в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК:
1/ Непредявяването на вземане по граждански и търговски дела в производството по несъстоятелност представлява ли отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на висящото съдебно производство, по което ответник е длъжникът в производството по несъстоятелност при условията на чл.637 ал.1 изр.2 ТЗ;
2/ Налице ли е правен интерес от воденето на исково производство по осъдителен иск за вземане /непредявено в производството по несъстоятелност/ срещу длъжник в несъстоятелност, докато производството по универсалното принудително изпълнение не е приключило със заличаване на дружеството в Търговския регистър;
3/ На какво основание подлежи на прекратяване съдебно производство по гражданско и търговско дело за вземане на кредитор срещу длъжник в хипотезата на чл.637 ал.1 изр.2 ТЗ, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника – ответник вземането не е предявено в производството по несъстоятелност;
4/ Неоспоримо ли е вземане по смисъла на чл.691 ТЗ, което не е предявено в производството по несъстоятелност, но в производството, с което е установено вземането с влязло в сила съдебно решение, е взел участие синдикът.
Поддържа се, че по посочените въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС – определение № 678 от 17.07.2012 г. по ч.т.д.№ 247/2012 г. на ВКС, І т.о., евентуално разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С отделна молба, подадена в срока за обжалване, се навеждат и основанията за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЕНЕМОНА АД /в несъстоятелност/, както и от синдика й.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице, против въззивен акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е съобразил, че производството по делото е започнало по искова претенция на Министерството на правосъдието срещу ЕНЕМОНА АД за връщане на даден аванс, като получен без правно основание /доколкото договорът за обществена поръчка, по който бил преведен авансът, е нищожен/. В хода на процеса, на основание § 82 ал.1 ЗИД ЗСВ /ДВ, бр.28/16 г./ на мястото на МП е конституиран като ищец ВСС. Поради обявяване на ответника в несъстоятелност и безспорния факт, че ищецът не е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, СГС е приел, че липсва правен интерес от търсената защита и е прекратил като недопустимо производството по делото.
Въззивният съд е счел изводите на СГС за правилни – обосновани и законосъобразни и напълно е споделил мотивите на първата инстанция, които са в смисъл, че щом ищецът по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело съгласно чл.637 ал.1 ТЗ не е предявил в производството по несъстоятелност вземанията, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 ТЗ, то същите не могат да бъдат удовлетворени извън посоченото производство /по арг. от чл.739 ал.1 ТЗ/, поради което отпада и правният интерес от разрешаването на материално-правния спор с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е обсъдил и изключението от разпоредбата на чл.637 ал.1 изр. последно ТЗ, от което жалбоподателят черпи доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Приел е, че същото е обосновано с интереса на масата на несъстоятелността, като се дава възможност да се зачетат и продължат осъществените процесуални действия, свързани с попълването на масата. В случая в процеса несъстоятелният длъжник се е защитавал с възражение за прихващане, а не с насрещен иск и поради непредявяване на вземането по исковата молба в производството по несъстоятелност, исковото производство не може да продължи. Позоваването от страна на ищеца на ползите за ответника не могат да обосноват неговия правен интерес от воденето на процеса.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, по следните съображения: Поставените от частния жалбоподател правни въпроси /от № 1 до № 3/ не удовлетворяват допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 ГПК. На първо място, налице е практика на ВКС, на която въззивният съдебен акт напълно съответства. С определение № 322/15.07.2019 г. по ч.т.д.№ 1638/2019 г. на І т.о. на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса – Какви са последиците от пропускането на срока за предявяване на вземането по чл.685, респ. чл.688 ТЗ, води ли това автоматично до погасяването му, съгласно чл.739 ал.1 ТЗ и основание ли е за прекратяване на исковото производство с предмет същото вземане поради липса на правен интерес, при положение, че производството по несъстоятелност на длъжника е още висящо. Повод за допускане на касационното обжалване е посоченото и от настоящия жалбоподател определение по ч.т.д.№ 247/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., което е изключение от установената практика на ВКС, обективирана в определение № 695/02.12.2009 г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на ВКС, I т.о., определение № 180/17.07.2018 г. по т.д. № 1709/2017 г. на I т.о., решение № 178/22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 329/29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на II т.о., определение № 153/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019 г. на I т.о., решение № 3170 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на I т.о., решение № 33/16.09.2014 г. по т.д. № 1025/2012 г. на II т.о., решение № 241/14.01.2014 г. по т.д. № 235/2010 г. на ВКС, II т.о. и др., споделяна и от този съдебен състав.
Според нея, в хипотезата на непредявено и възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност вземане, кредиторът няма интерес от постановяване на решение по чл.637 ал.4 ТЗ; производството по чл. 637 ТЗ е недопустимо и подлежи на прекратяване, вкл. с аргумент от разпоредбата на чл.739 ал.1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват; задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил вземането си в това производство и след като при непредявяване на вземането кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то без правно значение е дали материалното право съществува или не. В цитираното определение по ч.т.д.№ 1638/2019 г. на І т.о. са изложени и допълнителни съображения в посочения по-горе смисъл, които не е нужно да се приповтарят, като на обуславящия изхода на спора правен въпрос е даден отговор, че пропускането на срока за предявяване на вземането, съгласно чл.739 ал.1 ТЗ, е основание за прекратяване на исковото производство с предмет – същото вземане, поради липса на правен интерес, независимо дали производството по несъстоятелност на длъжника е висящо или не. В определение № 153 от 02.04.2019 г. по ч.т.д.№ 313/2019 г. на І т.о., постановено в същия смисъл по реда на чл.274 ал.2 ГПК, много точно е изтъкнато, че т.к. завареното дело по см. на чл.637 ал.1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява не само в посочените в чл.637 ТЗ случаи, но и при липса на предявяване на вземането в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. Що се отнася до наличието на възражение за прихващане в хипотезата на чл.637 ал.1 изр.2 ТЗ, същото е относимо единствено към въпроса, дали завареното от производството по несъстоятелност дело подлежи на спиране или не, но няма значение за преценката относно допустимостта на предявения иск. Нормата е ясна и е приложена съобразно вложения от законодателя смисъл, поради което не са налице основания за нейното тълкуване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Четвъртият въпрос не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, поради което по отношение на него липсва общото основание за достъп до касационно обжалване, съобразно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Касационно обжалване не следва да се допуска и на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съответствието между обжалваното определение и практиката на ВКС изключва възможността същото да е очевидно неправилно, а и такива данни не следват от съдържанието на съдебния акт. Според трайната практика на ВКС, нововъведеният селективен критерий не се припокрива с основанията по чл.281 т.3 ГПК. Квалифицираната неправилност следва да може да се установи „prima facie”, без да се провежда същинска проверка – въз основа на доводите на страните и събраните доказателства – относно наличието й.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 272 от 28.01.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4415/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.