1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
С. 26.01.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 741/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Н. М., срещу определението на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 1500 от 05.08.2011г. по ч.гр.д. № 2040/2011г., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд, ГО, І-4 с-в, от 02.02.2011г. по гр.д. № 599/2010г., с което е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по нчхд № 778/10г. СРС, НК, 14 с-в.
Ответникът И. И. Д. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Софийски градски съд е спрял производството по делото по предявения от Н. М. Н. против И. И. Д. иск по чл. 45 ЗЗД по съображения, че производството по наказателното дело от частен характер, образувано по тъжба на ищеца срещу ответника с обвинение в извършване на престъпление с действия, предмет и на претенцията за обезщетението за вреди от деликт, е преюдициално по отношение на настоящото дело.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определени със същите мотиви. Приел е, че изложените в исковата молба обстоятелства за увреждащи ищеца деяния, извършени от ответника, са идентични с обстоятелствата, изложени в тъжбата, въз основа на която ответникът е предаден на съд и по с която е предявен и граждански иск за неимуществени вреди от деянието. При това положение правилно производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на присъда по обуславящото наказателно дело, която има задължителна сила за гражданския съд относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател поставя процесуалноправния въпрос допустимо ли е спиране на гражданското производство с предмет гражданските последици от деликт, при наличието на висящо наказателно производство, който според него е решен в противоречие със определение № 323 от 12.05.2008г. по ч.гр.д. № 827/2008г. на Софийски апелативен съд.
ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По въпроса е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С ТР № 5/2005г. ОСГТК на ВКС, постановено по въпроса за погасителната давност за предявяване на граждански иск за вреди от престъпление, е прието, че при висящо наказателно производство, производството по предявения от пострадалия граждански иск за обезщетение за вреди от същото деяние, следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д” ГПК /отм./ до приключване на наказателното производство. Ако наказателното производство бъде прекратено, гражданското дело следва да се възобнови като се запазва ефектът от спирането на давността, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК /отм./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
В случая изложените в исковата молба обстоятелства за извършени от ответника увреждащи ищеца действия, напълно съвпадат с изложените в тъжбата на ищеца срещу ответника обстоятелства, в която тези действия са квалифицирани като престъпления.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 1500 от 05.08.2011г. по ч.гр.д. № 2040/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: