5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.641
София, 17.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 426/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, офис 5, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. К., срещу решение № 1797 от 28.08.2014 г. по т.д. № 4439/2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение № 633 от 30.08.2013 г. по гр.д. № 10332/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-11 състав за уважаване на предявения от Адвокатско дружество „П. и партньори”, [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 44 970.17 лв. по споразумение от 28.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 33901/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Според касатора, въззивният съд не е изпълнил задължението си за даване на указания на страните да посочат относими към делото доказателства, а от друга страна, не е преценил всички доказателства по делото и не е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Твърди се, че в противоречие с чл.20 ЗЗД е извършено превратно тълкуване на договора от 01.12.2009 г. и не са съобразени особеностите на адвокатското дружество и специалната правна уредба в чл.71, ал.2 и чл.72, ал.1 от Закона за адвокатурата. Изразява се несъгласие с извода, че със сключеното между страните споразумение от 28.01.2011 г. се предоговаря начина на плащане и, че след подписването му отношенията между страните са подчинени на постигнатите в него уговорки.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: Могат ли да бъдат дерогирани клаузите на рамков договор за осъществяване на процесуално представителство по дела и по случаи за събиране на вземания, с които като начин на погасяване на задължения за плащане са уговорени както плащане в брой, така и плащане по банков път със сключване на споразумение за разсрочено плащане по 3 конкретни възлагания, в което споразумение е посочена банкова сметка за внасяне на вноски по конкретно издадени фактури, за които е договорено разсрочване? Самото посочване на банкова сметка в споразумението, изключва ли възможността за плащане в брой, съгласно уговореното в рамковия договор и в случай, че такова е извършено, може ли това валидно да освободи кредитора от задължението му за плащане; 2. Следва ли да се счита подобно споразумение за новация на договора, при положение, че урежда единствено разсрочване на съществуващи задължения и при положение, че задълженото лице продължава да извършва плащания по фактурите, а не по споразумението, които плащания са приети от кредитора; 3. Имат ли съдружниците в адвокатското дружество представителни функции отделно от управителя? Извършват ли адвокатите съдружници в адвокатско дружество чисто технически действия, или се касае за далеч по-обхватна дейност; 4. Ако въззивният съд приеме, че показанията на свидетел са общи и необосновани, констатирайки по същество нарушение на първоинстанционния състав, който е водил разпита, следва ли съдът да отстрани това нарушение като проведе нов разпит? Следва ли въззивният съд да направи повторен разпит на свидетеля, когато извода на първоинстанционния съд е за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, но за такава заинтересованост не са изложени мотиви и не са събирани доказателства и 5. Може ли съдът да не дава вяра на свидетелски показания поради заинтересованост на лицето, без да е мотивирал извода си за наличие на заинтересованост”.
По въпрос № 1, въпрос № 3 и въпрос № 5 не са посочени допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. По въпрос № 2 касаторът счита, че въззивното решение е постановено в отклонение от казуалната практика на ВКС и практиката на съдилищата – решение по гр.д. № 2292/2001 г., V г.о., решение по т.д. № 650/2008 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 273/2010 г. и решение № 231/25.03.2009 г. на САС. По въпрос № 4 се поддържа, че е в отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението е цитирана и задължителна практика на ВКС по приложението на чл.272 ГПК, но касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос.
Ответникът по касация Адвокатско дружество ” П. и партньори”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Х. К., оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е възприел изцяло фактическите изводи на първата инстанция относно вземането на ищцовото дружество, произтичащо от сключеното между страните споразумение от 28.01.2011 г. за уреждане на отношенията им по неизпълнени от ответника задължения за заплащане на дължимо адвокатско възнаграждение за извършени адвокатски услуги по три броя фактури, на обща стойност 104 970.17 лева, което задължение страните са приели за безспорно и установено по основание и размер. При отчитане на частичното плащане в размер на 60 000 лева, въззивният съд е потвърдил извода на СГС за редуциране на вземането до размера, за който е била издадена заповед за изпълнение въз основа на споразумението. Споделен е изцяло изводът, че споразумението има значение на признание на задължението на ответника, както и на предоговаряне на начина на плащане на признатата от ответника сума – по банков път и на разсрочени вноски, като след подписването му отношенията между страните са били подчинени на постигнатите в него уговорки.
При постановяване на атакуваното решение е отчетено, че към 31.01.2011 г., когато се твърди от ответника, че е извършил плащане на сумата 44 970.17 лв. на адвокат Н. Н., последният е бил само съдружник в Адвокатско дружество „П. и партньори” и не е имал представителни функции, вкл. и преди подписването на споразумението – осъществявал е само техническа дейност и координация между страните по изпълнението на техните задължения.
Решаващият съдебен състав е възприел становището на СГС за липсата на доказателства, установяващи твърдението на ответника, че плащането на исковата сума е извършено в хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД.
Като неоснователни са отхвърлени оплакванията на въззивника /сега касатор/ за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, довели до лишаване на ответника от възможността да докаже основателността на своите възражения. В тази насока е прието, че първата инстанция е преценила подробно всички относими доказателства и е аргументирала изводите си кои от тях следва да бъдат кредитирани.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е формулиран въз основа на конкретните факти по делото и е пряко насочен срещу твърдяната в касационната жалба неправилност на атакуваното въззивно решение. Поради това, този въпрос не би могъл да обоснове основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът, свързан с правната характеристика на подписаното между страните споразумение с нотариална заверка на подписите, послужило като документ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т. 3 ГПК, е обоснован изцяло с поддържаните в процеса твърдения на дружеството – ответник, които обаче не са възприети от решаващия състав на Апелативен съд – София. Отговорът на този въпрос предпоставя произнасяне по правилността на въззивното решение, което е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Въпроси № 3 и № 5, по отношение на които е констатирано по-горе, че не се поддържа никое от допълнителните основания за достъп до касационен контрол, са мотивирани с оплакванията в касационната жалба, частично възпроизведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В тази насока касаторът не е съобразил задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК, като е допуснато смесване на тези основания и мотивиране на искането по чл.280, ал.1 ГПК с оплаквания в жалбата, относими към твърдяни пороци на атакувания съдебен акт.
Въпрос № 4 е пряко свързан с възложените на съда правораздавателни функции, включващи преценка на релевантните факти и доказателствения материал по делото и следователно е относим към основанията за касиране. От друга страна, този въпрос е поставен от касатора и във въззивната жалба и то при неотчитане на изключително подробните съображения на първата инстанция за възприемане само на част от установените от свидетеля обстоятелства/ стр.235 от гр.д. № 10332/2012 г./, които съображения са споделени от въззивната инстанция. Отказът на САС да допусне преразпит на св. Н., обективиран в определението от разпоредително заседание на 29.11.2013 г. е мотивиран с подробно отразените в протокола пред първата инстанция показания на свидетеля. Следва да се има предвид, че в случая не се поставя въпрос, свързан с приложението на чл.171, ал.2 ГПК, а въпросът, така както е формулиран, е израз на несъгласието на дружеството – касатор с изведените от съда изводи за заинтересованост на свидетеля Н. и за невъзприемане на част от неговите показания.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно поради непредставяне на доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1797 от 28.08.2014 г. по т.д. № 4439/2013 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: