3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
гр. София,08.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1454/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]—гр. В. срещу решение №301 от 21.12.2016 г. по в.т.д. № 494/2016 на Варненския апелативен съд, ТО,Трети състав, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на ОС-Добрич по т.д. № 104/2013 е постановено отхвърляне на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск на касатора срещу Д. Н. П. ЕГН: [ЕГН] за разликата между уважената част от 7 751,95 лева и пълнопредявения размер от 30 000 лева – дължими от ответницата в качеството й на авалист по запис на заповед, изд. на 20.11.2008 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника не се изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед, издаден на 20.11.2008 г. за сумата от 48 209 евро от страна на [фирма] – [населено място] и авалиран от страна на ответника Д. Н. П., която е и управител на дружеството-издател, е редовен от външна страна, съгласно чл.535 ТЗ и има гаранционно-обезпечителна функция: т.е. служи за обезпечаване вземането на ищеца в качеството му на лизингодател по договор за финансов лизинг № 317/21.11.2008 г. , по силата на който, той е предоставил за ползване на дружеството- лизингополучател описаното в договора МПС срещу задължението на последния да заплаща съответните лизингови вноски по приложен погасителен план. Процесният запис на заповед е предявен за плащане на ответницата в качеството й на управител на дружеството-издател и авалист, с което вземането по ценната книга е станало изискуемо. Ищецът претендира сумата по процесния запис на заповед във връзка с неговата гаранционно-обезпечителна функция и неизпълнението на договора за лизинг от страна на лизингополучателя за периода: месеците от 10.2010 г- до м.февруари 2012 г.. Изложени са съображения, че вземанията за лизингови вносни не се дължат за периода след 01.02.2011 г., когато лизингованият автомобил е върнат на лизингодателя-ищец, с което договорът за лизинг е прекратил своето действие. В последствие, същият автомобил е продаден от ищеца на трето лице. Тези факти водят до извода за недобросъвестност на поемателят по ценната книга при предявяването въз основа на нея на претенция спрямо авалиста, при положение, че поемателят-лизингодател знае за нейната неоснователност спрямо издателя на менителничния ефект и лизингополучател по каузалното правоотношение, с оглед прекратяване действието на договора за лизинг и връщането на вещта на лизингодателя. Ето защо е счетено, че предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК менитеничен иск срещу авалиста е неоснователен.
Въз основа на процесния запис на заповед е издадена от съда и заповед по чл.417 т.9 ГПК,чието действие е спряно поради своевременно подадено възражение от страна на ответника, което формира допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпроси, които прецизирано и обобщено се свеждат до това, дали връщането на лизинговия обект във фактическа власт на лизингодателя е пречка за търсене от страна на последния, на лизинговите вноски за периода след прекратяване на договора за лизинг и връщане на вещта обратно на лизингодателя и дали по издадения с гаранционно обезпечителна функция запис на заповед, авалистът следва да отговаря.
Така формулираните въпроси се явяват от значение за изхода по конкретния спор, но по тях не е налице съответната субсидиарна предпоставка / отговорът на въззивния съд да е противоречие със задължителна практика на ВКС или въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/, на които касаторът се позовава за допускане до касация.
Налице е трайна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК : Р № 82/02.06.15 по т.д. 1799/14 на Второ т.о., Р №156/30.11.2010 по т.д. №69/2010 на Второ т.о. на ВКС, Р №112/15.01.2015 г. по т.д. № 2936/2013 г. на Второ т.о. Р №253/08.01.2015 г. по т.д. № 3881/13 на ВКС, Първо т.о., Р №147/29.10.2014 по т.д. 2953/13т, Р № 122/22.01.2015 г. по т.д. № 3137/2013 на ВКС,Второ т.о. и Р №220/ 10.02.2015 г. по т.д. № 4028/13 на ВКС, Първо т.о. в насока, че липсва основание за присъждане на договорените първоначално като дължими лизингови вноски за периода след разваляне на договора за лизинг и връщането на автомобила и че търсенето им от страна на поемателя от авалиста по запис на заповед, издаден от лизингополучателя с гаранционно- обезпечителна функция представлява недобросъвестност. Следователно не е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал., т.1 ГПК.
Съгласно т.4 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК предполага наличие на непълна, неясна или противоречива правна разпоредба и липса на съдебна практика по нейното тълкуване и прилагане или необходимост от промяна в начина, по който се тълкува, които предпоставки по изложените вече съображения, не са налице в случая .
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №301 от 21.12.2016 г. по в.т.д. № 494/2016 на Варненския апелативен съд, ТО,Трети състав в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.