О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София, 14.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 30 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №456/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М.-гражданин на Швейцария срещу решение №1453 от 12.06.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №3773/2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 41 от 13.04.2017 г. по т.д. № 99/2016 г. на ОС-Враца , с което касаторът е осъден да заплати на „Бе Бе О –Бест Бег“ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 113 566,14 лева- обезщетение за вреди нанесени на дружеството- ищец от ответника в качеството му на управител през 2014 г., ведно със законната лихва върху 25 000 лева, считано от 07.09.2016 г. до окончателното плащане,както и върху сумата от 88 066,14 лева до окончателното плащане, поправено с Р № 1990/25.07.2018 г. по същото дело, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в липса на конкретика на предявените искове и диспозитива на постановените решения и необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че е налице увреждане от управленски деликт. В тази връзка е и формулираният въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката/общо/ на ВКС и че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за липса на основания за допускане до касация, съответно- за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните установени по спора факти:
А. М. е бил вписан ТР като управител на търговското дружество-ищец през периода 25.06.2014 г.-31.10.2014 г.. Дружеството е учредено от съдружниците „Егли Пластик“АД-Швейцария-1 дял и А. М.-49 дяла. През 2013 г. е учредено „Супербег“ЕООД със собственик на капитала А. М. и управител- трето лице. По силата на договор за заем от 04.07.2014 г., сключен между „Егли Пластик“ АД и ищцовото дружество с управител А. М. по сметка „Бе Бе О бест бег“ ООД на 08.07.2014 е постъпила сумата от 99 990 швейцарски франка в левова равностойност 158 614 лева.
В последствие от тази сума по нареждане на управителя на ищцовото дружество „Бе Бе О бест бег“ ООД е била преведена сумата от 125 722 лева по сметка на „Супербег“ЕООД със собственик на капитала А. М., по силата на договор за заем сключен между тези две дружества на 10.07.2014 г..Този заем е уговорен като безлихвен с уговорката, че до 30.09.2014 г. трябва да се трансформира в стойност на инвентар по опис, който от 01.07.2014 г. ще се предостави от „Супербег“ЕООД на ищцовото-дружество-заемодател по този договор.
От получените средства по първия заем от страна на ищцовото дружество за периода през който М. е бил негов управител са превеждани и суми по други девет заема, сключени между ищеца и „Супербег“ ЕООД. Съгласно заключението на ССчЕ същите са били възстановени на заемодателя. Разходвана е и сумата от 8 053,18 лева за наеми и консумативи.
Съдът е счел за недоказано твърдението на ответника, че преведените от него като управител на ищеца суми по сметка на „Супербег“ЕООД са послужили за закупуването от страна на последния и предоставянето на ищцовото дружество на съответните дълготрайни материални активи, доколкото не се установява наличността на такива, въпреки предоставените фактури за закупуването им.Същото се отнася и за разходваните от ищцовото дружество, представлявано от управителя на сумата от 7 797,68 лева за наем на помещения от трето лице, които реално са били ползвани не от ищеца , а от „Супербег“ЕООД-със собственик на капитала А. М..
По отношение на разходите от страна на дружеството-ищец за заплащане на заплати на работници и служители в ищцовото дружество и внасяне на осигуровки за същите, то такива не са признати от съда за действително направени , доколкото дружеството-ищец не е извършвало дейност през съответния период , за който са отчетени счетоводно, което се установява от посочения ревизионен акт.
Като реално направени разходи във връзка с дейността на ищцовото дружество са признати, както следва: 24 648 лева-стойност на закупен автомобил . Доколкото вреди в размер на 30 400 лева – неоснователно заплатено възнаграждение на управителя, са предмет на висящ частичен иск на същото основание между същите страни по гр.д. № 3422/16 на САС тази сума също е изключена от общопретендирания размер на вредите.
От изложеното съдът е направил следните изводи:
През процесния период, в който ответникът е бил управител на ищцовото дружество „Бе Бе О бест бег“ ООД и след превода на паричните средства по сключения от последния в това му качество договор за заем с „Егли Пластик“ АД-Швейцария по сметка на ищеца е имало 168 614,14 лева. От тях са изтеглени 158 614,66 лева. Към тази сума на разходите, съдът е прибавил и неоправдани разходи в общ размер на 8 053,18 лева за наем на помещение, ел.енергия и вода. От сбора на тези суми , съдът е приел,че следва да се приспаднат 24 648 лева-стойност на закупен автомобил и претенцията за вреди в размер на 30 400 лева-предмет на друго дело или за разликата в размер на 113 566,14 лева –обезщетение за нанесени вреди на ищцовото дружество искът е счетен за основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като такива очевидна неправилност на обжалваното решение/чл.280 ал.2 ГПК/, изразяваща се в липса на конкретика на предявените искове и диспозитива на постановените решения и необоснованост и незаконоконосъобразност на изводите на съда, че е налице увреждане от управленски деликт.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ. Касационната инстанция прави проверка служебно на съответствие между предмета и основанието на спора и произнасянето на съдилищата по същество, с оглед контрола за допустимост на исковата претенция и в случая не намира порок в сезирането на съда в първоначалната ИМ и в допълнителната за увеличение на иска, подадена в съда на 26.01.2017 г..
Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че е налице увреждане от управленски деликт предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора факти, доводите на страните и събраните доказателства. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Формулираният въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката/общо/ на ВКС и че е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото се свежда обобщено до това, дали е налице увреждане на дружеството-ищец за вреди от управленски деликт по чл.145 ЗЗД от страна на управителя, ако дружеството има искове за съответните суми, включени в стойността на претърпените щети, на други основания срещу трети лица.
Подобен въпрос не е разглеждан от въззивния съд при произнасяне по спора и следователно не е обусловил правораздавателната му воля, от което следва че няма качеството обуславящ изхода му. Последното се явява първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК , която трябва да е налице за допускане на касационно обжалване/т.1 от ТР1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1453 от 12.06.2018 на Софийски апелативен съд по в.т.д. №3773/2017 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.