Определение №646 от 42717 по ч.пр. дело №1879/1879 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646
[населено място], 13.12.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. N 1879/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 11079/10.11.2016 г. от адв. Н. Б. в качеството му на процесуален представител на [фирма] – [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 566 от 02.11.2016 г. в частта за разноските.
В молбата се твърди, че с отговора на частната касационна жалба, по която е образувано делото, е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., като е представен договор за правна помощ, доказващ плащането на възнаграждението. Въпреки, че с оглед изхода на делото частните жалбоподатели следвало да заплатят разноски на [фирма], с определението за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски.
Ответниците по молбата В. Н. Б., Б. Н. К. и А. И. К. – тримата от [населено място], оспорват молбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 01.12.2016 г. Възразяват, че на молителя не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за реалното им извършване. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение и молят то да бъде намалено до размер на сумата 500 лв., представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на доказателствата по делото, намира следното :
Молбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.
С определение № 566 от 02.11.2016 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. Н. Б., Б. Н. К. и А. И. К. срещу определение № 1383 от 21.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1862/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на тримата жалбоподатели за обезсилване на издадени в производството по ч. гр. д. № 22937/2011 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма].
В отговора на частната касационна жалба ответникът по жалбата – сега молител, [фирма] е направил искане да му бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на сумата 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. Към отговора е приложен документ с дата 01.09.2016 г., наименован „адвокатско пълномощно и договор за правна помощ”. Според съдържанието на документа, Д. Б. А., управляващ [фирма], е упълномощил адв. Н. Б. да представлява дружеството пред ВКС на РБ относно изготвяне, подписване и подаване на отговор против частна жалба по ч. гр. д. № 1862/2016 г. на Софийски апелативен съд, като за целта е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. без ДДС. В документа, подписан от адв. Б. и от управляващия дружеството – упълномощител, е вписано, че договореното адвокатско възнаграждение е платено и получено в брой, за което документът служи като разписка.
При постановяване на определението от 02.11.2016 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски и тъй като с оглед изхода на производството по частната касационна жалба ответникът има право на разноски – аргумент от чл.78, ал.3 ГПК, молбата за допълване на определението по реда на чл.248 ГПК е основателна.
От представения с отговора на частната касационна жалба документ, в чието съдържание е инкорпориран договор за правна помощ, се установява, че между [фирма] и процесуалния му представител по делото адв. Н. Б. е уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната касационна жалба в размер на 1 000 лв. Договорът съдържа ясна индивидуализация на обема на възложената правна защита и на делото, по която тя се дължи, като в него е отразено изрично, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой при подписването му. По начина, по който е оформен, договорът доказва по несъмнен начин както възлагането на правна защита на адв. Б. във връзка с предмета на конкретното дело, така и факта на плащане на възнаграждението /т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г./, поради което възраженията на ответниците по молбата за недоказаност на извършени разноски за адвокатско възнаграждение са неоснователни.
Ответниците по молбата са направили и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Възнаграждението от 1 000 лв. е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на производството, във връзка с което е уговорено, и като се има предвид, че осъществената от процесуалния представител на [фирма] правна защита се изчерпва с изготвяне и подаване на отговор на частната касационна жалба, възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК. В отговора на молбата ответниците са направили искане за намаляване на възнаграждението до минималния размер от 500 лв., предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид принципа на диспозитивното начало съставът на ВКС е обвързан от така посочения минимален размер и следва да намали възнаграждението до сумата 500 лв., а не до предвидения в чл.11 от наредбата по-нисък минимален размер за производство по частни жалби.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 566 от 02.11.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1879/2016 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, като ОСЪЖДА В. Н. Б. с ЕГН [ЕГН], Б. Н. К. с ЕГН 56011316381 и А. И. К. с ЕГН [ЕГН] – тримата от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на [фирма] с ЕИК [ЕГН] сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest